О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр.София, 03.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 742 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.04.208г. по гр.д. № 46 / 2008г. на Плевенски ОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Ц. А. И. срещу “Е” Е. с правно основание чл.262 КТ за сумата над 138,95 лева до 1672,70 лева.
Жалбоподателят – Ц. А. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, които е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на Ц. А. И. срещу “Е” Е. с правно основание чл.262 КТ за сумата над 138,95 лева до 1672,70 лева. Съдът приел, че не за целия исков период от 29.12.2004г. до 02.05.2006г. ищецът е работил при един и същ работодател, а до март. 07.03.2006г. при други работодатели К. “Д” и “Д” ЕТ видно от приети по делото трудови договори. Не са представени доказателства ЕООД-то да е техен правоприемник и затова му е присъдил обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение от “Е” Е. за периода 07.03.2006г. до 02.05.2006г. Съдът е приел в решението, че преди март 2006г. работодатели на ищеца са били други- К. “Д” и “Д” ЕТ, при които работникът е изпълнявал същите трудови функции, на същото работно място, но тъй като не са събрани доказателства за правоприемство между работодателите, то за периода, в който е работил при искът му срещу “Е” Е. е отхвърлен като неоснователен.
В изложението към касационната си жалба, обосновавайки допустимост на касационното обжалване, работникът жалбоподател поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос, от значение за изхода по делото, а именно относно наличие на пасивна легитимация на работодателя с оглед точното тълкуване на пар.1 от ДР на КТ и чл.123 КТ, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на делото, касаещ пасивната легитимация по иск с правно основание чл.262 КТ на работодателя, но в съответствие с практиката на ВКС. Обстоятелството, че работодателят, в случая е правно и организационно обособено като „Е” Е. , който е собственикът на оръдията и предметите на труда и който наема предлаганата от работника работна сила, е основание да се счете, че последното от момента на сключване на трудовия договор с жалбоподателя е придобило качеството на работодател спрямо него и в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че от този момент насетне той дължи заплащане на възнаграждение на жалбоподателя. Наличието и на други работодатели преди това, които са прехвърлили своята дейност на последния работодател на ищеца, не означава, че последният работодател дължи обезщетение за положен труд от жалбоподатля при тях, след като не е установено последният работодател да е техен правоприемник. Именно в съответствие с практиката е прието от съда, че в процесния случай е била налице валидна нова трудовоправна връзка между страните, поради което дружеството е работодател по смисъла на КТ, респ. той е активно легитимиран да отговаря по иска по чл. 262. КТ, но само за времето, през което жалбоподателят е работел при него. Съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел отново в съответствие с трайната практика на ВКС, че не е налице хипотезата на чл. 123 КТ, даваща възможност правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудови правоотношения към датата на промяната, да се прехвърлят на новия работодател приобретател, в който случай последният ще дължи заплащане на обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение и от предишния работодател, тъй като не е налице нововъзникнало трудово правоотношение.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 22.04.208г. по гр.д. № 46 / 2008г. на Плевенски ОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Ц. А. И. срещу “Е” Е. с правно основание чл.262 КТ за сумата над 138,95 лева до 1672,70 лева по жалба на последния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: