4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр.София, 17.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1453 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.05.2010г. по гр.д.№ 11 / 2010г., с което ОС-Шумен е уважил иск с правно основание чл.40 ЗЗД и е отхвърлил такъв с правно основание чл.26, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите – Г. Б. Н. и М. Е. Н. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за развитието на правото и е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. М. М. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване
Ответницата И. М. М. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 21.05.2009г. по гр.д.№1008/2008г. на РС-Шумен ,е прогласил за нищожен договор от 16.08.2007г., сключен с нот.акт №28/2007г. на нотариус при РС-Шумен, по силата на който Г. Н. и М. Н., като пълномощници на М. и И. М., са продали на себе си ПИ 83510664.190 в[населено място], поради договаряне във вреда на представлявания. Със същото решение е отхвърлен иска за прогласяване на този договор за нищожен поради противоречието му със закона. Съдът е взел предвид факта, че пълномощниците са били упълномощени с пълномощно от 26.07.2007г., включително и да договарят сами със себе си, но няма в същото няма посочена цена на имота. Установено е по делото, че имотът е продаден за сумата 16 000 лева, а от приета по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че пазарната цена е 46 211 лева, при които данни съдът е приел, че продажбата е извършена цена три пъти по-ниска и то на самите пълномощници, поради което е приел, че е налице споразумение във вреда на представлявания и договърт не е произвел действие за представляваните.
В изложението жалбоподателите за да обосноват допустимост на касационното обжалване посочват, че с въззивното решение е даден отговор на материално правния въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно валидността на сделка, с която се уговаря продажна цена по-ниска от пазарната, но по-висока от данъчната оценка, с оглед преценката за договаряне на представителя във вреда на представлявания, както и за значението на уговорена клауза за “недължимост на отчет по договор за поръчка”, когато се преценява договорената цена като основание за наличието на договаряне във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за развитието на правото. Представят решение от 27.03.2009г. по гр.д.№6158/2007г. ВКС, в което е приета нищожност на договор на основание чл.40 ЗЗД при цена три пъти по-ниска от пазарната, решение от 19.02.2009г. по гр.д.№4790/2007г., в което е прието, че при цена равна на данъчната оценка не е налице договаряне във вреда на представлявания, но е посочено че пълномощникът е бил упълномощен изрично да договаря сам със себе си, като той определи цената.
С оглед на тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по материалноправния въпрос за валидността на сделка, с която се уговаря продажна цена по-ниска от пазарната, но по-висока от данъчната оценка, при преценката за договаряне на представителя във вреда на представлявания. В случая въззивният съд е дал отговор на този въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, намерила израз в решение от 20.07.2010г. по гр.д.№ 109/2009г., решение от 13.09.2010г. по гр.д.№3657/2008г., решение от 15.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г. и решение от 01.11.2010г. по гр.д.№ 853/2009г. на ВКС. В същата е прието, че само по-ниската цена на продадения имот не би имало значение за валидността на сделката, стига съдоговорителят да е добросъвестен, а когато пълномощникът уговаря значително по-ниска цена, договаряйки сам със себе си, е налице нарушаване на основания принцип в отношенията между представител и представляван, а именно задължението на последния да действа в интерес на представлявания. Ето защо поставеният от жалбоподателят въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, нито ще допринесе за развитие на правото, тъй като закона е непълен и неясен, в който случай единствено било налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване визирано и в разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. В посочените от жалбоподателите решения не е даден отговор на решения от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с обжалваното решение, а вече е налице и задължителна практика по тълкуване на поставения въпрос, в съответствие с която се е произнесъл въззивния съд.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е даден отговор на материалноправния въпрос за значението на уговорена клауза за “недължимост на отчет по договор за поръчка”, когато се преценява размера на договорената цена като основание за наличието на договаряне във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД. Този въпрос е неотносим към спора решен с обжалваното решение, тъй като неплащането на уговорена цена е свързан с преценка, касаеща разваляне на валидно сключен договор или при искове за плащане на цената и по искове за отчет по мандатния договор, каквито не са предявени. Този въпрос не е от значение за изхода на спора за валидността на сделката по конкретното дело, тъй като не се включва в предмета на същото въведен от ответниците по жалба с исковата им молба. Същият не е от значение за изхода на спора по конкретното дело и това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 на решение от 17.05.2010г. по гр.д.№ 11 / 2010г. на Окръжен съд Шумен по жалба на Г. Б. Н. и М. Е. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: