Определение №243 от 15.5.2009 по ч.пр. дело №252/252 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                              
 
 
№  243
 
гр.София,  15.05.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 252 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 12.12.2008г. по гр.д. № 504 / 2008г., с което Варненски АС, като е потвърдил определение от 28.08.2008г. по гр.д. №1896/2008г. на Варненски ОС, е приел, че делото е родово подсъдно на Варненски районен съд, а не на Варненски ОС.
Жалбоподателят – Д. И. Ш. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде делото бъде изпратено за разглеждане от Варненски ОС.
Ответникът Е. М. Е. църква в България не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил определение от 28.08.2008г. по гр.д. №1896/2008г. на Варненски ОС, е приел, че делото е родово подсъдно на Варненски районен съд, а не на Варненски ОС. Приел е, че Е. М. Е. църква в България е предявила субективно и обективно съединени искове срещу частния жалбоподател за заплащане на дължим се от него месечен наем за времето от 04.03.1998г. до 05.08.2008г., като всеки един от тях е за дължимия се наем за един месец и е с цена под 25 000 лева, поради което делото е родово подсъдно на районния, а не на окръжния съд, където е бил предявен иска. С обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд за родова неподсъдност на делото пред същия.
В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като съществен въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за точното определяне родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред окръжния съд, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за точното определяне родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изискваща цената на иска да се определя съобразно вида на иска, който в случая е иск за заплащане на наемна цена за определен период от време, т.е. иск за повтарящи се задължения (периодични платежи) с имуществен характер и има цена определена от сбора на всички платежи. Ето защо касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В случая следва да се приеме, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 ГПК. Цената на иска се определя при спазване разпоредбата на чл.69, ал.1, т.6 ГПК, а именно от сбора на всички платежи, тъй като се касае за иск за периодични платежи – чл.228 ЗЗД, чийто сбор надвишава 25 000 лева.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира че обжалваното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд за родова неподсъдност на делото на окръжния съд, следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане като родово подсъдно на Варненски окръжен съд.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
О Т М Е Н Я В А определение от 12.12.2008г. по гр.д. № 504 / 2008г. на Варненски АС и потвърденото с него определение от 28.08.2008г. по гр.д. №1896/2008г. на Варненски ОС.
ИЗПРАЩА делото на Варненски ОС за разглеждане на иска на Е. М. Е. църква в България предявен срещу Д. И. Ш. за заплащане на дължим се от последния наем за времето от 04.03.1998г. до 05.08.2008г.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top