2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
гр.София, 24.09.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N119 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от З. Т. Б. срещу решение от 31.10.2011г. по гр.д.№ 1913/2011г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и чл.225 КТ.
Жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на процесуални и материалноправни въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационо обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстнационното решение, е отхвърлил исковете на З. Т. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и чл.225 КТ, като е признал за законно уволнението, извършено с АКТ №18/10.02.2010г. на Главен изпълнителен директор, на основание чл.328, ал.2 КТ, не я е възстановил на заеманата отпреди уволнението длъжност “началник отдел “Маркетинг” и не й е присъдил обезщетение. Прието е, че прекратяването на трудовия договор е извършено от надлежин орган – Изпълнителния директор на [фирма] , който е работодател на ищцата, а не Специализирано поделение „Сортировъчна мрежа и магистрален транспорт”. Прието е също така, че изпълняваната от ищцата длъжност „Началник-отдел „Маркетинг” е ръководна такава по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, тъй като и е било възложено ръководството на маркетинга като етап от производствения процес, поради което е достатъчно да се приеме, че е била част от ръководството на предприятието. Прието е също така, че е достатъчно да се установи сключването договор за управление за да се счете за законно уволнението на соченото основание- чл.328, ал.2 КТ..
В изложението си жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора за надлежната материалноправната легитимация на ответника с оглед точната преценка за компетентността на лицето, издало акта за прекратяване на трудовия договор, за приложното поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя и за предпоставките, при наличие на които намира приложение разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ, както и за задължението на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички възражения и искания на страните. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 10.05.2001г. по гр.д.№1239/2000г. на ВКС–за работодателската компетентност на клона, решение от 25.06.1998г. по гр.д.№970/1997г.на ВКС- приемащо, че работодател е всяко звено, което самостоятелно наема работници и служители, решение от 13.02.2001г. по гр.д.№562/2000г. на ВКС, в което е прието че не може да се делегира работодателска власт освен при дисциплинарно уволнение, в който смисъл е и разрешението дадено в решение от 03.05.2010г. по гр.д.№1138/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 30.06.2003г. по гр.д.№2052/2001г. ВКС, в което са посочени предпоставките при които се прилага чл.328, ал.2 КТ, решение от 23.10.2009г. по гр.д.№3738/2008г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че не авторството на самото волеизявление, довело до прекратяване на трудовия договор сочи коя е надлежна страна по смисъла на чл.357 КТ и други неотносими към спора решения на състави на ВКС и ВАС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси, от значение за изхода на спора за надлежната материалноправната легитимация на ответника с оглед точната преценка за компетентността на лицето, издало акта за прекратяване на трудовия договор и за предпоставките, при наличие на които намира приложение разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. На същите в решението е даден отговор в съответствие с трайната практика на ВКС изразена и в ТР№1/2010г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения- решение от 31.01.2012г. по гр.д.№390/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 262 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1146/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В същата се приема, че надлежен ответник по трудовите спорове е работодатерят и че за да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление.
Не е налице основание по чл.280, ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички възражения и искания на страните, на който в обжалваното решение е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 16.01.2012г. по гр.д.№1318/2010г. на ІVг.о. на ВКС. Според същата съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Именно обсъждаки всички доказателства, искания и възражения въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове.
По отношение на поставения от жалбоподателката въпрос за приложното поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е такъв от значение за изхода по спора. Такъв въпрос не е бил разглеждан от въззивният съд в обжалваното решение и не е обословил решаващите изводи на съда при постановяване на решението. С оглед даденото разрешение в ТР№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2011г. по гр.д.№ 1913/2011г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: