2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1202/2010 година
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 2638/2009 г. е осъдил Иван Ж. да заплати на Р. Г., двамата от[населено място], сумата 9 718.41 лв.- обезщетение за лишаване от ползването на нейната част от съсобствен на двамата апартамент в[населено място] през периода от 17. 9. 2004 г. до 1. 3. 2009 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1050 лв.. Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 11. 5. 2010 г. по гр. д. № 376/2010 г. е намалил сумата на обезщетението за лишаване от ползване на сумата 8 843.41 лв., а сумата на лихвата – на 880 лв..
Касационна жалба срещу осъдителното решение е подадена от Иван К. Ж., с приложено към нея изложение на основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. К. Г. счита въззивното решение за правилно и справедливо и моли да не бъде допускано до касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е присъдил посочените суми за обезщетение за лишаване от ползване на част от съсобствен имот въз основа на доказателствата по делото, установяващи, че общият на страните апартамент, от който ищцата Г. притежава 11/12 ид. ч., а ответникът Ж. е собственик на 1/12 ид. част, е ползван само от него и семейството му. Взети са предвид и другите безспорно установени факти по делото – нотариалната покана, изпратена от ищцата и връчена на ответника на 17. 9. 2004 г., обстоятелството, че до 22. 5. 2007 г. ищцата е било собственик само на 1/12 ид. ч. от имота, както и приетото от съда заключение на вещото лице Г. за размера на средния пазарен наем за жилището за всеки отделен месен на исковия период.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необосновано, тъй-като не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения. Представени са решения на отделни състави на ВС и на ВКС, които не са задължителна практика. С тях се поставя и въпроса за преценката на съда относно размера на пазарния наем по заключението на вещото лице, което е включило, според жалбоподателя, и обзавеждането на жилището, а такова искане ищцата не е направила. По този въпрос съдът е изложил съображения, че от гласните доказателства е установено, че жилището е било обзаведено от ищцата, и след нейното напускане, ответникът се е настанил в апартамента, вече обзаведен. Освен това, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, жалбоподателят не е направил възражения относно този начин на формиране на обезщетението и направените сега доводи не могат да бъдат преценявани – чл. 269 ГПК. ТР № 129/1986 г. на ОСГК на ВС относно искането на единия съсобственик да си служи с общата вещ, от която е лишен и достигане на това искане до другия съсобственик, в случая, е неприложимо, тъй-като е безспорно, че ищцата е отправила нотариална покана, получена от ответника.
Твърденията на жалбоподателя, че обжалването въззивно решение следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за за равенство на гражданите пред закона, защита на правата им и повишаване на доверието им в правосъдието, нямат пряка връзка с конкретни въпроси, разрешени от въззивния съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 5. 2010 г. по гр. д. № 376/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Иван К. Ж. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: