О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1336
гр.София, 22.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4516 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.12.2012г. по гр.д.№1668/2012г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят [фирма], правоприемник на [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. Н. П., в писмено становище , чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззиното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил иска на Д. Н. П., на основание чл.200 КТ и му е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
Прието е, че след подадена декларация за трудова злополука, от управителя на ответното дружество и протокол № 14/2008г. от 03.02.2009г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 12.11.2008г. на РУСО – Благоевград и от разпореждане № 112 от 26.02.2009г. на РУСО – Благоевград се установява, че на 12.11.2008г. Д. Н. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, както и че в [фирма] не са разработени инструкции за безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка при монтаж на гипсокартон; не са ползвани предпазни каски; площадката на подвижното скеле не е била достатъчно обезопасена – без бордова лента за краката и средно перило за ръцете; не е спазено изискването, докато има работници на подвижното скеле, същото да не се придвижва. Посочено е, че трудовата злополука е настъпила, след като по време на работа по скелето е придвижено, двамата работници са загубили равновесие и са паднали от височина.
Установено е по делото също така, че ищецът е работил по силата на трудов договор в ответното дружество.
За установяване на вида и тежестта на уврежданията въззивният съд е допуснал и приел единична и тройна съдебно-медицински експертизи, от които е установено, че в следствие на трудовата злополука ищецът Д. Н. е получил контузия на мозъка, субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, счупване на средна черепна ямка в ляво и на париеталната кост в ляво. Получил е и отоликворея /кръвотечение от ухото/ в ляво, като при извършен на 17.02.2010г. преглед ищецът се оплаква от намален слух в лявото ухо, намалено обоняние, трептене и болки в лявото око и главоболие, без да са констатирани огнищна неврологична симптоматика и неврологичният статус е нормален, като не изключва в по-късен период да се появят и нови усложнения като травматична епилепсия, травматична енцефалопатия – хипотетично. Прието е, че след извършен от тройната съдебно-медицинска експертиза, състояща се от психиатър, специалист по нервни болести и неврохирургия и специалист по неврохирургия и хирургия, комплексен преглед на ищеца на 11.08.2011г. се установява, че общото състояние на пострадалия е добро, неврологичният му статус е без огнищна симптоматика, но психичният му статус е емоционално несигурен, колеблив, безинициативен и без планове за бъдещето си. Взет е предвид факта, че според вещите лица, към датата на изготвяне на заключението периодът на възстановяване не е приключил, както и че пълното възстановяване на ищеца може да продължи неопределено по-дълго или да не се случи, като преживените телесни и психични болки и страдания от увреждането в периода на лечението и възстановяването му са били с висок интензитет, към момента на освидетелстването са „поносими”, но периодично ескалиращи, довели щеца до инвалидизация и в значителна степен до десоциализация.
Установено е от решение на ТЕЛК № 1287 от 14.05.2010 г. че на ищеца е определена 50 % трайна загуба на работоспособност за срок от една година – до месец май 2011г. с мотив, че краткият срок се дава с оглед на динамично експертно наблюдение и няма данни, срокът на инвалидизиране да е бил продължен.
Съдът е приел, че отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана на основание чл. 200 КТ – за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука. Счел е, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, тъй като пострадалият не е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
Въззивният съд е счел, че с оглед възрастта на пострадалия-роден е на 13.10.1966г., на характера и степента на уврежданията, продължителността на периода, през който ищецът е търпял болки и страдания, обстоятелството, че и към датата на извършване на прегледа от вещите лица същият още не е бил възстановен, отраженията върху психиката му и последвалата десоциализация, обезщетение в размер на 50000 лева е справедливо.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : с какви доказателства следва да се установи съпричиняване, може ли въз основа на медицинска експертиза да се установи, че увреждането е причинено в резултат на трудова злополука, може ли да се определи степента на увреждане без личен преглед на увреденото лице, как следва да се установи наличието на проявена “груба небрежност” и наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и увреждането. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя множество решения на състави на ВКС по въпроса за това как следва да се определи обезщетението за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, решение от 04.06.2009г. по гр.д.№447/2008г., І г.о. на ВКС, решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 27.02.2012г. по гр.д.№673/2011г., ІV г.о. на ВКС, в които е дадено тълкуване на понятието “груба небрежност”.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси за това с какви доказателства следва да се установи съпричиняване, как следва да се установи наличието на проявена “груба небрежност” и наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и увреждането, тъй като има трайна практика на ВКС. В същата, изразена и в решения постановени по реда на чл.290 ГПК представени от жалбоподателя, се приема, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Прието е също така, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно в съответствие с тази практика съдът е постановил решението си, приемайки че искът с правно основание чл.200 КТ е основателен до уважения размер.
Настоящият състав намира, че по отношение на въпросите може ли въз основа на медицинска експертиза да се установи, че увреждането е причинено в резултат на трудова злополука и може ли да се определи степента на увреждане без личен преглед на увреденото лице не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Същите не са съществени за изхода на спора и не са обусловили решаващите изводи на съда, тъй като характерът на злополуката като трудова е установен по реда на чл.55, ал.1 КСО, а уврежданията на пострадалото лице чрез неколкократни преглади. Непосочването на въпрос от значение за спора е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване с оглед даденото тълкуване в т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 07.12.2012г. по гр.д.№1668/2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: