Определение №71 от 24.1.2013 по ч.пр. дело №18/18 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

София, 24.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 18/2013 година.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. П. от [населено място] е подала частна жалба против определение на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 10996/2012 г., приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, решения и определение на състави на ВКС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на М. П. срещу М. А. и К. А. за делба на недвижим имот – апартамент в [населено място]. Софийският районен съд, с разпореждане от 10. 07. 2012 г. по гр. д. № 37481/2011 г. е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – неотстраняване в срок нередовността на молбата, изразяваща се в непосочване на постоянния и настоящ адрес на ответника К. А. и непредставяне на справка за адресната му регистрация. Софийският градски съд, с определение от 23. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 10996/2012 г., е потвърдил разпореждането на районния съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, разглеждането по същество на частната жалба на М. П. срещу определението на въззивния съд от 23. 10. 2012 г. е обусловено от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 269 ГПК произнасянето на въззивния съд е ограничено само по въпросите, поставени в жалбата. В частната въззивна жалба на М. П. вх. № 1031478/30. 07. 2012 г. до Софийския градски съд са посочени четири процесуални нарущения, допуснати от първоинстанционния съд, въз основа на които е поискана отмяна на разпореждането за връщане на исковата молба – неизпратено от съда до ищцата съобщение за удължаване на срока; неправилно определяне началната дата 11. 05. 2012 г. на продължения срок, вместо от датата 31. 05. 2012 г. когато е постановено разпореждането за продължаване на срока; непроявена от съда активност служебно да изиска справка за адреса на ответника; ненадлежно оформяне от призовкаря на призовката от 10. 06. 2012 г. до ответника К. А. чрез отразяване на обстоятелството, че той живее в А., без да има конкретни данни за трите имена, възрастта и родствената връзка на лицето, дало това сведение.
Софийският градски съд е изложил изчерпателни и юридически обосновани мотиви по поставените въпроси. Въпросът за началната дата на продължения срок е изрично решен в чл. 63, ал. 2 ГПК – от изтичането на първоначалния срок, поради което съдът е приложил точно закона при определяне на датата 11. 05. 2012 г.. Във връзка с цитираната разпоредба градският съд е постановил, че съдът няма задължение да уведоми страната за уважаване на молбата й за продължаване на срока, като се е позовал и на трайна съдебна практика на ВКС. Относно соченото нарушение на първоинстанционния съд за непроявена процесуална активност, градският съд е посочил, че предоставената на съда, възможност за адресни справки по Наредба № 14/2009 г. следва да бъде ангажирана след изрично искане от страната. По настоящото дело не е налице тази хипотеза, а обратно – ищцата М. П. с молбата от 08. 05. 2012 г. за продължаване на срока е поискала и съдът й е издал удостоверение за послужване пред МВР за издаване на официална справка за адреса на К. А.. Въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за валидното оформяне на призовката до К. А. от 10. 06. 2012 г., като е посочил, че законът не изисква определено съдържание. Позоваването е точно съгласно чл. 47, ал. 4 ГПК, който не предвижда конкретен способ за формиране и удостоверяване на констатацията на връчителя, че ответникът не пребивава на посочения адрес. По тези въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, жалбоподателката не сочи противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища. Приложеното решение от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ВКС, І г. о., в което е констатирано, че по гр. д. № 65/2008 г. на Районен съд – Котел, съдът е изискал служебна справка за адреса на ответника, не може да бъде указание за противоречива съдебна практика, тъй-като се касае до конкретни обстоятелства по различни дела, което изисква преценка на фактическа целесъобразност от страна на съда. Именно поради конкретната и многообразна фактология, свързана с призоваването на лицата, която не може да се регламентира изрично, жалбоподателката неоснователно счита, че е налице нужда от създаване на съдебна практика относно служебните справки на съда за адресната регистрация на страните по делото и това е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Извън произнасянето на въззивния съд са поставените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК два въпроса: спазени ли са правилата на ГПК, ако съдът не е указал да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК; представеното в рамките на производството по обжалване пред въззивния съд ново доказателство, следва ли да бъде обсъдено и ако съдът не го е обсъдил, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос за залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК не е поставен във въззивната жалба, по него няма произнасяне от въззивният съд и няма предмет на обсъждане за допускане на касация.
Произнасяне от въззивния съд няма и по втория въпрос – за новопредставено доказателство, защото такова не е посочено в частната въззивна жалба, както и поради преклузията по чл. 266 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 23. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 10996/2012 г. на Софийския градски съд по частна жалба на М. П. от [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top