2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2607/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. Д. от [населено място] срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 13685/2011 г.. Към жалбата са приложени изложение на касационни основания по чл. 280 ГПК и две решения на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следнотго:
Делото е образувано по искова молба на Д. срещу ответното дружество за заплащане на сумата 8200 лв. на основание чл. 128 КТ- неизплатено трудово възнаграждение по 1200 лв. месечно за периода 10. 12. 2007 г. – 01. 06. 2008 г. и за сумата 620 лв. на основание чл. 224 КТ -неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Исковете са отхвърлени от Софийския районен съд с решение по гр. д. № 25332/2009 г., което е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 20. 11. 2012 г. по гр. д. № 13685/2011 г.. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил допълнителни съображения за неоснователност на исковете поради обстоятелството, че по делото не са ангажирани данни за писмено обективирана воля на страните за сключване на трудов договор при задължителното изискване на чл. 62, ал. 1 КТ за сключване на трудовия договор в писмена форма..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, е основателно. По настоящото дело са събрани доказателства – заключение на счетоводна експертиза, че е налице писмен договор № 3/10. 12. 2007 г. между ищеца и ответника, с който е определена месечната му заплата в размер на 230 лв. за непълно работно време от 20 часа седмично, който договор е регистриран в НАП с подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ и придружително писмо, а с допълнително споразумение от 01. 01. 2008 г. месечното възнаграждение е увеличено на 290 лв.. В НАП е представено от работодателя и уведомление с придружително писмо от 05. 06. 2008 г., че трудовият договор между страните е прекратен, считано от 01. 06. 2008 г..От заключението на вещото лице е установено, че описаният трудов договор не е подписан от ищеца Д., но само това обстоятелство не е достатъчно основание да се приеме, че липсва писмена форма, съответно, че липсва сключен трудов договор. В този смисъл решаващият извод на въззивния съд противоречи на принципните постановки, приети от състава на ВКС, ІІІ г. о., изложени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по гр. д. № 595/2011 г.: „ Съдът не е имал основание да обсъди и основе решението си само на екземпляра на трудовия договор, който не е подписан от работника, без да обсъди всички обстоятелства по делото и възможността този недостатък да бъде отстранен или вече да е отстранен от работника, вкл. и чрез подписването на други документи, в които се съдържа съгласието му за сключване на договора.” В първоинстанционното производство по делото са приложени материали от прокурорска преписка № 62442/2009 г. на Софийска районна прокуратура, в които се съдържат косвени данни, че между ищеца и управителя на [фирма] И. Х. в качеството му на управител на [фирма] е сключен трудов договор № 8/10. 12. 2008 г., подписан от двете страни.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 11. 2012 г. по гр. д. № 13685/2011 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: