3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр.София, 08.04.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1664 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.06.2010г. по гр.д.№239 / 2010г., с което Апелативен съд Пловдив, като е отменил частично решение от 08.01.2010г. по гр.д.№2725/2007г.на ОС Пловдив, е уважил частично предявения иск с правно основание чл.188, вр. с чл.189, пр.2 ЗЗД.
Жалбоподателите – И. Д. Д. и Ц. И. Д. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл попроцесуални въпроси от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Л. М. Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 08.01.2010г. по гр.д.№2725/2007г.на ОС Пловдив, е уважил предявения иск с правно основание чл.188 ЗЗД, като е осъдил жалбоподателите И. и Ц. Д. да заплатят на Л. Т. сумата 40 000 лева, цена по договор за продажба от 01.06.2001г., сключен с нот.акт №107/2001г. на нотариус при РС-Пловдив, поради съдебно отстраняване на последния, ведно с лихва от 24.09.2007г. и е отхвърлил иска срещу жалбоподателя И. И.. Приел е за установено, че първите двама жалбоподатели, чрез пълномощника си жалбоподателя И. И., са продали на Л. Т. втори етаж от къща и таванско помещение в[населено място] за сумата 40 000 лева. С решение по гр.д.№4995/2001г. на П. РС купувачът е бил съдебно отстранен от имота, тъй като е било установено, че същият изцяло принадлежи на трето лице. Съдът е установил, че продажната цена е дори по-висока от поисканата за връщане, но е присъдил до размера на исковата сума с оглед диспозитивното начало на процеса и е осъдил солидарно продавачите-съпрузи да заплатят сумата. Що се касае до пълномощникът И. И., то съдът е приел, че същият не носи отговорност пред купувача за съдебното му отстраняване от продадената вещ, тъй като е бил само пълномощник на страните – продавачи по сделката.
В изложението към касационната жалба жалбоподателите, за да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателите са посочили, че с въззивното решение са разрешени процесуални въпроси от значение за делото, а именно за необходимостта да извърши преценка на всички доказателства по делото с оглед обосноваване основателността или не на иска с правно основание чл.188 ЗЗД е за задължението на съда да изложи собствени мотиви по делото в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Представят решение от 07.07.2008г. по гр.д.№2722/2007г. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд следва да изложи мотиви по всички доводи и възражения, решение от 20.06.2002г. по гр.д.№768/2001г. на ВКС в същия смисъл, като е прието, че липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на чл.189, ал.2 ГПК/отм./, решение от 26.02005г. по гр.д.№1272/2003г. на ВКС, в което е прието, че когато не са обсъдени всички доказателства и това е довело до погрешни крайни изводи по спорните въпроси е налице нарушение на чл.188 ГПК/отм./
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. На същите съдът е дал отговор в обжалваното решение като се е съобразил със задължителната практика на ВКС, изразена в решение от 15.02.2011 година по гр.д.№1713/2009г. ВКС, решение от 19.5.2010 г. по гр.д.№257/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 23.4.2010 г. по гр.д.№427/2009 г. на ІV г.о на ВКС и решение от 28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на ІV г.о.ВКС, в която е прието, че е необходимо обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им, като съдът формира фактическите си и правни изводи по съществото на заявения за разрешаване спор след преценка на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, след издирване на приложимия материален закон. Мотивировъчната част на решението следва да съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни – Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС.
По приложението на поставените за разглеждане процесуални въприси е налице съдебна практика, като различните становища са обусловени от различието във фактическата обстановка по всеки отделен казус, поради което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите, че същите обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК на решение от 01.06.2010г. по гр.д.№239 / 2010г. на Апелативен съд Пловдив по жалба на И. Д. Д. и Ц. И. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: