3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София,14.11.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр. дело №1287 / 2012г. по описа на ВКС
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената молба от В. И. И. на 20.07.2012г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлата в сила Заповед от 08.02.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1696/2010г. на РС София.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като прецени данните по делото, приема за установено следното.
Молбата за отмяна не следва да се допусне за разглеждане по същество.
Със заповедта за изпълнение на парично задължение , чиято отмяна се претендира, е осъден В. И. да заплати на [фирма] сумата 6890,92 лева за потребена топлинна енергия и мораторна лихва 2672,95лева.
Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваната заповед, тъй като е прието ТР№3/2011г. от 18.12.2012г. на ОСГК ТК на ВКС, в което е дадено тълкуване на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. В същото е прието, че такова вземане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Посочва се, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество. Института на отмяната на влезли в сила решения е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т. е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС. Актът, с който въззивният съд се произнася по чл.410 ГПК не е сред тези, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Заповедта няма характер и на съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. При произнасянето районният съд не е преценявал въпроси, относими към материалното правоотношение между страните.
Отделно от гореизложеното в подадената молба за отмяна не се сочи основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, тъй като приемането на тълкувателно не съставлява такова.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я б е з Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е молба от В. И. И. на 20.07.2012г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлата в сила Заповед от 08.02.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1696/2010г. на РС София.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: