О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 801/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
П. Д. от [населено място] е подал частна жалба против определение от 24. 10. 2012 г. по гр. д. № 730/2012 г. на ВКС, състав на второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на молителя, подадена против решение на Окръжен съд Добрич по гр. д. № 4/2012 г.
Постъпил е писмен отговор от Д. Д., страна – ищец по делото, с искане да се уважи частната жалба.
Постъпил е отговор от С. Н. и К. Н., ответници по делото, с който оспорват частната жалба като неоснователна и молят да се потвърди атакуваното определение.
След проверка, този състав на касационния съд установи следното:
Добричкият окръжен съд, с въззивно решение от 17. 05. 2012 г. по гр. д. № 4/2012 г. е отхвърлил предявените от П. и Д. Д. против К. и С. Н., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗКИР, искове да се признае за установено, че при одобряване на кадастралната карта на [населено място], ищците са собственици на площ от около 50 кв.м., конкретно описана, от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.83.9 в [населено място] и за установяване на грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2004 г., изразяваща се в погрешно заснемане на спорната площ като част от поземлен имот с идентификатор 02508.83.8, собственост на ответниците К. Н. и С. Н.. Касационната жалба П. Д. против решението от 17. 05. 2012 г. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, на основание чл. 208, ал. 2 ГПК. Другият състав на касационния съд е констатирал, че предмет на спора, по който се е произнесъл Добричкият окръжен съд, е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР с цена на иска 1155.60 лв., която е определена от самите ищци. Съдът е съобразил и обстоятелството, че това е реалната данъчна оценка на спорния терен, като се е позовал на приложеното удостоверение за данъчна оценка в размер на 6471.36 лв. за цялото дворно място от 280 кв.м. и приложил съотношението между спорната площ и цялото дворно място при определяне данъчната оценка на спорната площ. Съдът е приложил точно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Несъстоятелно е искането на жалбоподателя, че като цена на иска следва да се счита данъчната оценка на цялото дворно място, т. е. сумата 6471.36 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната стойност на предмета на делото и в случая, това е само спорната площ, а не цялото дворно място.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. М. Д. против определение № 369/24. 10. 2012 г. по гр. д. № 730/2012 г. на ВКС, второ гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: