О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 23.01.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5332 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.05.2013г. по гр.д.№37/2013г. на ОС София, с което е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./
Жалбоподателят – Е. Б. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил изцяло първоинстанционното решение, е признал на основание чл.21, ал.1 СК (отм.) за установено по отношение на Е. Д., че М. Д., е изключителен собственник в резултат на пълна трансформация на негово лично имущество на следните вещи, придобити по време на брака им: урегулиран поземлен имот, целият с пространство от 1000 кв. м, съставляващ парцел с пл. № в кв. по плана за регулация на [населено място], при граници и съседи: [улица], УПИ , площад и терен, отреден за жилищни блокове, който имот е придобит с нотариален акт № от г., том , рег. , дело № г. е на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара и лек автомобил марка «», модел , придобит с договор за покупко-продажба от 21.05.2008 г.
Съдът е приел, че страните са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1997г. и е прекратен през 2011г., като фактическата раздяла е настъпила през май 2008г. Приел е, че лекият автомобил е закупен през време на фактическата раздяла – 21.05.2008г. , поради което съпругата не е имала принос в придобиването му и презумпцията по чл.19, ал.1 СК /отм./ е оборена. Прието е също така, че недвижимият имот е закупен за сумата 3 000 лева, изцяло със средства на родителите на мъжа, поради което в нот.акт № г. само той е посочен като купувач на същия, като са взети предвид и показанията на свидетелката- помощник нотариус, която е заявила, че е присъствувала на придобиването както на имота така и на леката кола и сумите са платени от бащата на мъжа./
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи съображения в мотивите към решението си защо дава вяра на едни свидетели а на други не с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и за задължението на съда да приложи точната правна норма, включително и по време. Поддържа, че на тези въпроси съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС и те са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение от 28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г.,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди показанията на всички свидетели, като извърши преценка на достоверността им и решение от 16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието , че съдът по вътрешно убеждение прави преценка на всички доказателства по делото /постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основаниия за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В решението си съдът при спазване на установената практика на ВКС, включително и установена с представените от жалбоподателката решения, е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм/ е основателен. Ответникът по жалба-ищец в производството, е опровергал презумпцията по чл.19 ал.3 СК /отм./, като е провел пълно обратно доказване, че вложените от него средства, при закупуване по време на брака на вещи, са от извънбрачен произход. Съдът, в съответствие с трайната практика на ВКС, е приложил правната норма, действувала към момента на придобиване на спорните вещи.
Установената практика на ВКС по поставените в изложението въпроси не е неправилна, поради което същата не следва да бъде променяна, като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като жалбоподателката
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2013г. по гр.д.№37/2013г. на ОС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: