О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1431
София, 12.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5947/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по гр. д. № 13321/2012 г. на Софийския градски съд. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Ц. В. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на градския съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 13. 05. 2013 г. по гр. д. № 13321/2012 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 18181/2012 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В., извършено със заповед от 08. 02. 2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, той е възстановен на длъжността „шофьор –международни превози” и е осъдено [фирма] да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 1107,86 лв.. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказана обективна невъзможност на ищеца В. да изпълнява трудовия договор – чл. 328, т. 12 КТ, като се е позовал на безспорните по делото обстоятелства, че В. е разполагал с всички необходими документи, удостоверяващи правоспособността му на шофьор за международни превози. Отчетен е фактът, че поради напредналата му възраст той е поискал от ръководството на дружеството да не му възлага курсове до А. и декларирал готовност да изпълнява всички други международни превози. Взето е предвид обстоятелството, че по същите съображения той е отказал да предаде на ръководството международния си паспорт за полагане на визи за преминаване през Р., Б., К. и У., което е определено от работодателя като обективна невъзможност за изпълнение на трудовите му функцции. Въззивният съд не е приел наличието на това основание, като се е позовал на съдебна практика – посочени решения на състави на ВКС, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 е налице, когато причините породили тази невъзможност, са непреодолими за страните. Съдът е посочил, че нежеланието да В. да изпълнява някои превози до определени държави и отказа му да предаде паспорта си за полагане на визи е виновно неизпълнение на трудовите му задължения, но не е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание ч. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се позовава на приложеното решение по гр. д. № 3085/2003 г. на ВКС, ІІ гражданско отделение, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. №4065/2001 г.. Този съд е отхвърлил иска на друго лице – шофьор международни превози, срещу същия ответник с предишно наименование [фирма], за отмяна на уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, като е приел, че е налице обективна пречка за изпълнение на трудовите му задължения – забрана за преминаване през Р Х. след установената там контрабанда на 19 200 стека цигари в управлявания от него автомобил.. Няма сходство по фактическите обстоятелства между посоченото дело и настоящия спор, поради което не може да се приеме противоречие в практиката на съдилищата при разрешаване на един и същ въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 05. 2013 г. по гр. д. № 13321/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: