2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1283
София, 28.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 541/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. Й. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 4/2012 г., приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, решения и определения на различни съдилища.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 03. 02. 2011 г. е потвърдил решението на Варненския районен съд по гр. д. № 11944/2011 г., с което са отхвърлени исковете на Й. за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед от 06. 06. 2011 г., за възстановяването му на заеманата длъжност „водач на автобус” и заплащане на обезщетение в размер на 5057.64 лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за законност на уволнението при установените по делото обстоятелства – спазена процедура по чл. 193 КТ, мотивирана писмена заповед по чл. 195, ал. 1 КТ, в която е посочен нарушителят, самото нарушение и кога е извършено, определеното наказание и законовият текст по който то е наложено, съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение – нерегламентирано източване на гориво от ищеца от поворения му по служба автобус, което представлява злоупотреба с доверието на предприятието и нарушаване на правилата за безопасност.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по два материалноправни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно : какво следва да съдържа искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание; за доказване на твърдяното дисциплинарно нарушение, съдъращо белезите на престъплението „кражба”, необходимо ли е наличието на влязла в сила присъда или са достатъчни само писмени обяснения по чл. 193 от КТ.
Искането е необосновано. В мотивите на въззивното решение изрично е обсъдено възражението на жалбоподателя относно искането на работодателя по чл. 193 ал. 1 КТ и е прието, че искането съответства на закона – работникът е уведомен за кои негови действия дължи обяснение. Посочено е, че самите писмени обяснения на Й., с които той е признал, че на посочения ден е източвал нафта от автобуса и е бил „хванат” от друг служител на дружеството доказват законността на искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ. Такова е и разрешението, възприето в приложените актове на други съдилища – работникът или служителят следва да получи яснота за кои негови действия следва да даде обяснения пред работодателя. Преценката на съда, че по настоящото дело това изискване е спазено е конкретен доказателствен извод и той не може да бъде ревизиран в производството по допускане на касация.
Несъстоятелно е искането на жалбоподателя за допускане на касация по въпроса дали доказването на дисциплинарното нарушение, покриващо белезите на престъпление „кражба” изисква влязла в сила присъда /вероятно осъдителна/. Този въпрос не е бил предмет на произнасяне и разрешаване от въззивния съд по настоящото дело. Такова разрешение не се съдържа и в посочените от жалбоподателя съдебни актове – решение по гр. д. № 258/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 317/2008 г. на Окръжен съд – Русе. Преценката на съда по настоящото дело, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение е на базата на събраните доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното от ищеца, което той самият изрично признава. Касае се за доказателствен извод на решаващия съд, а не за разрешаване на принципен правен въпрос.
Пож изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03. 02. 2011 г. г. по гр. д. № 4/2012 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на С. Й. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: