О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 08.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 930 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.03.2012г. по гр.д.№42/2012г. на ОС Сливен, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите П. Г. Г. и Т. Г. Р. чрез процесуалние си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата П. П. Б. в писмена становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е отхвърлил като неоснователни предявените от П. и Т. Г., като наследници на своя баща Г. П., починал на 01.12.2007г., против П. П., искове за признаване за установено между страните, че първите двама са собственици общо на ? ид.ч. от недвижим имот, предмет на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, сключен на 20.12.2005г. между П. П. и Г. П., представляващ дворно място в [населено място], Сливенска област, ведно с находящите се в него: жилище, второстепенна сграда, селскостопански обект, търговски обект, още две второстепенни сгради и жилище. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба.
Прието е за установено, че договорът за доброволна делба от 20.12.2005г., чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е сключен между две лица – Г. Г.. /баща и наследодател на ищците- негови син и дъщерля/ и неговата сестра – П. Б. /ответницата/ и негов предмет е недвижим имот, представляващ дворно място и сгради, който е предоставен на ответницата П. П. в дял, а бащата на ищците е запазил правото си на пожизнено ползуване.
Прието е, че правото на собственост върху процесния имот е възникнало в патримониума на ответницата и нейния брат по силата на закона – в резултат на наследяване. Техният баща и общ наследодател П. С., е бил собственик до момента на смъртта си през 1982г., след което такива са станали по силата на правоприемството неговите син и дъщеря. Изложени са съображения, за това, че щом към момента на смъртта си П. С. е бил собственик на процесния имот, и единствени негови наследници и правоприемници са били двете му деца – ответницата и бащата на ищците /починал през 2007г./, то всеки от тях е станал собственик на ? ид.ч. от него. Независимо от семейното им положение – дали са имали или не сключен граждански брак, по силата на разпоредбите на ЗН и СК /в редакциите, действали към релевантния момент/, тези части от вещното право са имали качество на тяхна лична собственост и не са могли да попаднат в режим на СИО. Изложени са съображения, че това правно положение не се променя от обстоятелството, че жалбоподателите са живели в имота до и след смъртта на общия наследодател. Прието е, че щом собственик на земята и постройките е бил праводателя, то след смъртта му двете му деца получават в равен дял правото на собственост върху същото имущество. При тези данни съдът е приел, че предявените искове за обявяване нищожността на договора за доброволна делба от 20.12.2005г. са неоснователни и следва да се отхвърлят, както и обусловените от тях активно субективно съединени искове за признаване на ищците за съсобственици на подробно описания недвижим имот, предмет на договора за доброволна делба.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателите чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът е разрешил материалния въпрос за това, когато давностния срок е изтекъл по време на брак възниква ли СИО върху придобития имот, в противоречие в практиката на ВКС. Представя решение от 26.10.2010г. по гр.д.№1935/2009г., Іг.о. на ВКС, в което съдът се е произнесъл по въпроса за задължението на въззивния съд да се съобрази със задължителни указанияна ВКС, позовава се и на ППВС№8/80 г., което касае имущество на съпрузите придобито в Ж., поради което същите не следва да се вземат предвид към преценката за допустимост на касационното обжалване, тъй като са неотносими към предмета на спора.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода на спора. За да е такъв той трябва да е формирал решаващата воля на съда и трябва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая съдът е приел, че общият праводател е придобил имота, предмет на делбата, чиято нищожност се иска, по давност в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в ТР № 1/2012 г.гр.София на ОСГК на ВКС – т. 3. В същата е прието, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Именно в съответствие с тази практика съдът е достигнал до извод, че в делбата са участвували всички съделитерли-наследници/ децата на починалия общ праводател/, без да е необходимо участието на техните съпрузи, поради което същата не е нищожна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2012г. по гр.д.№42/2012г. на ОС Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: