О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София 08.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 968 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Т. Х. чрез пълномощник адв.С. А. срещу решение № 218 от 21.05.12г.по в.гр.дело № 298/12г.на Окръжен съд – Плевен,с което е потвърдено решение № 301 от 2.03.12г.по гр.дело № 2576/08г.на Районен съд- Плевен.С него е отхвърлен предявения от същата страна против К. Д. Я. и [фирма]-Плевен иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство във връзка с извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 НК.
В приложеното изложение се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касационна жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По формулираните от касатора въпроси : при съставянето на неистински документи ищецът длъжен ли е да доказва,че ответникът е участвал в това престъпление или че е знаел за извършеното престъпление и се е възползвал от него; когато,че искът за установяване неистинността на даден документ/респ.за установяването на престъпление/е необходим на ищеца за представянето пред друг,несъдебен орган като ДНСК,длъжен ли е същият да доказва връзката между неистинския документ и последвалото административно нарушение,изразяващо се в случая в незаконно строителство, има трайна и непротиворечива съдебна практика,която приема,че установяването на престъпно обстоятелство по реда и на основание чл.124 ал.5 ГПК/чл.97 ал.4 ГПК отм./изисква доказване на всички елементи на престъпния състав по чл.309 ал.1 НК.За съставомерността от обективна страна е необходимо не само установяване факта на съставяне на неистински частен документ,но и употребата му от дееца,за да докаже,че съществува едно гражданско правоотношение.Престъплението е от категорията на т.н.резултатни и деянието е довършено,когато документът е употребен,т.е.представен пред държавен или обществен орган,или пред трето лице с цел да установи съществуването на конкретно гражданско-правно правоотношение.Не е достатъчно само наличието на неистински документ или използването му,но е необходимо и да е налице и субективната страна на деянието – ответникът да е знаел,че той е неистински.В този смисъл е решение № 203 от 2.07.10г.по гр.дело № 790/09г.на ІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Ето защо не може да се приеме тезата на касатора,че посочените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Третият въпрос –„при разглеждането на установителни искове длъжен ли е ищецът да доказва факти и обстоятелства,които са предмет на друго /все още незапочнало производство/ или дори на процедура пред несъдебен орган” е неясно формулиран и липсва обосноваване на значението му за изхода на спора.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 218 от 21.05.12г.,постановено по гр.дело № 298/12г.на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.