О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 28.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1347/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 520/2012 г.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Т. И. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд Димитровград, с решение по гр. д. № 187/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Т. И., извършено със заповед № 03/21. 01. 2012 г., възстановил И. на заеманата преди уволнението длъжност „диспечер транспортни средства” и осъдил [фирма], [населено място] да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението за периода 21. 01. 2012 г. до 07. 03. 2012 г. в размер на сумата 1107,81 лв., със законната лихва считано от 08. 03. 2012 г., както и сумата 300 лв. разноски по делото. Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 26. 09. 2012 г. по гр. д. № 520/2012 г. е потвърдил решението и осъдил [фирма] да заплати на И. сумата 200 лв. разноски за въззивното производство. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд и изложил свои съображения за незаконност на уволнението на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование, тъй-като е приел за недоказано, че промяната на изискването за образование е резултат на включването на нови функции и отговорности за съответната длъжност.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие на практиката на съдилищата. Жалбоподателят се позовава на приложените решения на състав на ВКС, на Софийски градски съд, Районен съд – Варна и Окръжен съд – Русе, с които е прието, че съдът не е компетентен да преценява какво образование и квалификация изисква съответната работа и дали промяната в изискванията за образование и квалификация е наложена от обективна необходимост. В случая, обаче, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с актуалната практика на касационния съд – решения по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер. С решение по гр. д. № 598/2009 г. 3 г. о., решение по гр. д. № 254/2009 г., 4 г. о. и решение по гр. д. № 686/2010 г., 4 г. о. е прието, че при направено възражение от уволнения работник или служител за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършената от него промяна в изискването за образование или квалификация, съдът е длъжен да се произнесе дали работодателят е действал добросъвестно. По настоящото дело въззивният съд е формирал извода си за недобросъвестност от страна на работодателя за извършената промяна в изискването за образование на длъжността, заемана от И., като се е позовал на безспорни обстоятелства по делото. Съдът е констатирал, че при заемане от И. на длъжността „диспечер транспортни средства” на 08. 07. 2011 г. длъжностната характеристика е изисквала „средно образование – Техникум по автотранспорт”, а с изменението от 01. 01. 2012 г. е предвидено изискването „средно специално образование – Техникум по автотранспорт”. Съдът е отчел факта, че при назначаването му на 8. 7. 2011 г. работодателят е знаел, че И. не притежава средно образование от Техникум по автотранспорт, тъй- като има средно образование от Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство, изложил е съображения, че с новата длъжностна характеристика от 1. 1. 2012 г. не са въведени нови функции и нови отговорности за изпълняваната работа, които да обосноват изискването за „средно специално” образование.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната съдебна практика, като е подложил на преценка действията на работодателя за изменение на изискването за образование при направеното от ищеца И. възражение за недобросъвестно упражняване на права. Констатацията на съда, че в случая работодателят е действал недобросъвестно представлява доказателствен извод, а не разрешаване на правен въпрос, и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 09. 2012 г. по гр. д. № 520/2012 г. на Хасковския окръжен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: