2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 18.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 76/2011 година.
Производство по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК и по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма],[населено място] срещу определение на Добричкия окръжен съд от 2. 12. 2010 г. и срещу допълнително определение от 12. 1. 2011 г., двете постановени по ч. гр. д. № 960/2010 год.
Ответникът по жалбите П. Т. Е. от[населено място] оспорва същите като неоснователни.
След проверка, касационният съд установи следното:
Добричкият районен съд с решение по гр. д. № 172/2010 год. е уважил искове на Е. срещу [фирма] за заплащане на парични суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение и лихви. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по иска, която е върната като просрочена с разпореждане на районния съд от 2. 11. 2010 год.. Разпореждането е потвърдено от Добричкият окръжен съд с обжалваното определение от 2. 12. 2010 год., което е допълнено с определение от 12. 1. 2011 г. в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, като е осъдено [фирма] да заплати на Е. 200 лв. разноски за въззивното производство.
Искането на жалбоподателя [фирма] за допускане на касационно обжалване на определението от 2. 12. 2010 г. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса за приложението на срока за обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК, когато производството по делото не е протекло в едно съдебно заседание. Жалбоподателят счита, че този процесуален въпрос се поставя във връзка с новата правна уредба по ГПК и липсата на съдебна практика.
Касационният съд счита искането за неоснователно, тъй-като поставеният въпрос не касае точното прилагане на закона.
Провеждането на бързо производство по определени дела е обусловено от естеството на предявените искове, посочени изчерпателно в чл. 310, т. 1 ГПК. В глава двадесет и пета, съответно чл. 310 – 317 ГПК, не е предвидено правило, че при бързото производство може да се проведе само едно съдебно заседание и ако са проведени повече съдебни заседания, не се касае за бързо производство, а за такова по общия ред. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че проведените няколко съдебни заседания в първоинстанционното производство по делото са го предопределили като производство по общия ред и за него не важат правилата за бързо производство и конкретно за началото на срока за обжалване на решението, няма опора в закона. При това положение не е налице първата предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и искането следва да се остави без уважение. Първоинстанционният и въззивният съд са приложили точно закона – чл. 315, ал. 2 ГПК, относно определяне деня, от който тече срокът за обжалване на първоинстанционното решение и при безспорния по делото факт, че при това начало, срокът за обжалване на решението на районния съд е изтекъл на 20. 1.. 2010 г., а въззивната жалба е подадена на 1. 11. 2010 год., правилно е постановено връщане на жалбата като просрочена и процесуално недопустима.
Неоснователна е частната жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определението на окръжния съд от 12. 1. 2011 г., с което е допълнено предходното определение на същия съд в частта за разноските. Молбата на П. Е. за присъждане на разноски е подадена на 8. 12. 2010 г. т. е. в срока за обжалване на определението от 2. 12. 2010 г., започнал да тече на 6. 12. 2010 г., когато определението на въззивния съд е съобщено на страната и преди да е изтекъл на 13. 12. 2010 год.. Направените разноски в размер на 200 лв. са доказани от приложения договор за правна помощ между Е. и адвокат Т., която го е представлявала по делото. Необосновано е възражението на жалбоподателя, че ищецът по делото не е имал право на разноски, защото не е представил списък на разноските. Липсата на такъв списък е предпоставка за лишаване от правото му да обжалва определението, но не е основание да се откаже първоначално присъждане на разноски съгласно общия принцип на чл. 78 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 2. 12. 2010 г. по ч. гр. д. № 960/2010 г. на Добричкия окръжен съд по жалбата на [фирма],[населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12. 1. 2011 г. по ч. гр. д. № 960/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е осъдено [фирма] да заплати на П. Е. сумата 200 лв..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: