4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 17.03.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1616 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.05.2010г. по гр.д.№ 202 / 2010Г., в частта му с която ОС Русе, като е потвърдил решение от 23.12.2009г., по гр.д.№4955/2009г. на РС Русе, е отхвърлил частично иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу Р. Т. и изцяло срещу В. Г..
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Р. Т. Р. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Ответницата В. Г. Д. не взема становище по допустимостта на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 23.12.2009г. по гр.д.№4955/2009г. на РС Русе, е отхвърлил частично иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу Р. Т. и изцяло срещу В. Г.. Признато е за установено по отношение на жалбоподателя, че Р. Т. не дължи на дружеството сума над 550 лева главница до 9 022 лева, нанесена вреда от неправомерно изразходвани средства за социални цели, за които същият в качеството си на изпълнителен директор е разпоредил да му бъдат изплатени, като не дължи и сумата 3961,15 лева лихви, задължения установени[населено място] за начет от 15.09.2008г. на Агенцията за държавна финансова инспекция. Признато е за установено, че В. Г. не дължи на жалбоподателя сумата 9 022лева – нанесена вреда от неправомерно изразходвани средства за социални цели, като не дължи и сумата 3961,15 лева лихви нито лично, нито солидарно[населено място] в качеството си на главен счетоводител на дружеството. Съдът е приел, че искът е основателен по отношение на Р. Т. до размер на 550 лева, независимо че при извършена ревизия по Закона за държавната финансова инспекция за времето от 26.10.2007г. до 17.09.2008г. е посочено, че същият като изпълнителен директор е нанесъл щета на дружеството в размер на 9022лева. Прието е от съда, че сумите са получени правомерно от него, по решение на ОС на дружеството и съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.292 и чл.293 КТ са платените средства за социално подпомагане, а не е нанесена щета на дружеството. Прието е, че В. Д., в качеството си на главен счетоводител на дружеството, нито е разпоредила да се извърши плащането, нито е взела решение за това и по тази причина тя не дължи солидарно с първия ответник суми на дружеството, получени от последния неправомерно.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, е изложил съображения, че със същото е разрешен материалноправен въпрос от значение за спора за предпоставките, при наличие на които следва да се носи солидарна отговорност, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 09.07.2010г. по гр.д.№288/2010г. на ОС Русе, което е без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява от настоящата инстанция при преценката за допустимост на касационното обжалване.
При данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице посоченото в жалбата основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С решението е даден отговор на поставения в изложението материалноправен въпрос относно предпоставките, при наличие на които следва да се носи солидарна отговорност, в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в Постановление 17/1963г. на ВС и Постановление 4/1975г. на ВС. В същата е прието, че съгласно чл.53 ЗЗД и чл.121 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква само по изрично предписание на закона или по силата на договор и същата не се предполага. В случая съдът именно в съответствие с тази практика и при съобразяване с разпоредбата на чл.21 от Закона за държавната финансова ревизия, е приел че не е налице солидарност между двамата ответници по иска и по жалба, тъй като законодателят е определил точно органът, който има право да извършва разпределението на разходите за социално-битово и културно обслужване и това е общото събрание на работниците по смисъла на чл.6, ал.1 КТ, а не изпълнителния директор на дружеството и главния счетоводител, които в този случай не са лица разпоредили или допуснали незаконни плащания. А в производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК кредиторът трябва да установи вземането си, включително и наличието на солидарност между длъжниците му, ако има такава. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а не се представят решения на други съдилища, в които по идентични правни спорове да има противоречиво произнасяне, което да налага допускате на касационното обжалване за уеднаквяване на практиката.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 03.05.2010г. по гр.д.№ 202 / 2010Г. на ОС Русе, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422 ГПК, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: