О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр.София, 17.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 561 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.11.2008г. по гр.д. № 1056 / 2008г., с което Благоевградски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 07.08.2008г. по гр.д. № 1759/2007г. на Благоевградски районен съд в една част, а в друго го е отменил, е уважил предявените от Р. В. С. искове срещу “П” О. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят -“П” О. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Р. В. С. искове срещу “П” О. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор е незаконно, тъй като работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, без да е съобразил разпоредбата на чл.333, ал., т.4 КТ, даваща закрила на определена категория работници – в случая на работник ползуващ разрешен отпуск, а именно по болест, без да е взето съгласие на Инспекцията по труда.становено е било по делото, че Р. В. е уволнен със Заповед №106/08.10.2007г. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ,вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ-за неявяване на работа на 12, 13 и 14.09.2007г., която заповед му е връчена на 23.10.2007г., а работникът е бил в болнични от 15.09.2007г. до 15.11.2007г. При тези данни съдът е приел, че уволнението е назеконно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, поради което го е отменил, възстановил го е на заеманата отпреди уволнението работа – “О” и му е присъдил обезщетение.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуален въпроси, а именно относно начина, по който работодателят следва да бъде уведомен за предварителната закрила, както и за това, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства в съвкупност. Представил е решение от 17.10.2005г. по гр.д. №1075/2005г., в което е прието, че съдът преценява всички доказателства по делото /по иск с правно основание чл.108 ЗС/, решение от 21.04.1994г. по адм.д. №4900/93г. на ВС по иск с правно основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, които са неотносими към конкретния спор и се е позовал на ТР1/17.07.2001г. ВКС.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос касаещ закрилата при уволнение на някои категории работници, но го е разрешил именно в трайната практика на ВКС, като е приел, че съгласно чл. 333, ал. 1, т.4 КТ закрилата по този текст се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Правнорелевантен за действието на закрилата е моментът на връчване на заповедта за уволнение – моментът, в който изявлението за прекратяване на договора достига до адресата. В случая съдът именно като е установил, че заповедта е връчена докато работника е ползувал разрешен отпуск е приел, че за него е приложима защитата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и липсата на разрешение на Инспекцията по труда за неговото уволнение е достатъчно основание, за да се признае същото за незаконно.
Що се касае до направените в жалбата оплаквания касаещи пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, то те не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за закрилата при уволнение на някои категории работници влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 27.11.2008г. по гр.д. № 1056 / 2008г. на Благоевградски окръжен съд по жалба на -“П” ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: