3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
гр.София, 24.09.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N133 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.10.2011г. по гр.д.№382/2011г., с което Шуменски ОС е уважил предявените от Р. М. искове срещу Общинско предприятие [фирма] – [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът, Р. М. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените искове от Р. М. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Прието е за установено, че работникът, който е заемал длъжността „монтьор – хлорапаратура“, не е извършил посоченото в уволнителната заповед нарушения – присвояване на гориво от служебен автомобил и доколкото е имал конфликт с друг колега, то поведението му не съставлява тежко такова по смисъла на чл.190, т.7 КТ. При тези данни съдът е отменил дисциплинарното уволнение, възстановил е работника на заеманата отпреди уволнението работа и му е заплатил обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: за това кои дисциплинарни нарушения могат да бъдат определени като тежки и следва ли да бъде уважен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ когато е оспорен от ищеца по размер, които въпроси са решени са в противоречие с практиката на ВКС. Представя решения на състав на ВКС, които са неотносими към праверката за допустимост на касационното обжалване по поставените въпроси.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по поставените в изложението въпроси. Съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 29.06.2012г. по гр.д.№1417/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС. В същата е прието че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Посочено е, че при преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Именно при съобразяване с тази практика въззивният съд е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушене не е тежко. Съдът е съобразил в решението си практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.07.2011г. по гр.д.№513/2010г. на ІV г.о. на ВКС, според която е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона и е определил размера на обезщетение по чл.344, ал.1, т.2, вр. чл.225 КТ. Ето защо не е налице противоречива практика по поставените в изложението въпроси нито същите са от съществено значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2011г. по гр.д.№382/2011г. на Окръжен съд Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: