О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр.София, 22.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 31 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 06.07.2012г. по гр.д.№ 303/ 2012г., с което Окръжен съд Видин, като е потвърдил първоинстанционното определение, е върнал исковата молба на С. П. Н. и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят – С. П. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и моли да бъде отменено обжалваното определение като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата е е сезирала съдът със спор за материално право с правно основание чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ, отнасящ се до факта кому е принадлежало правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им. Установил е, че същата е подала заявление по чл.14, ал.1 ЗВСГЗГФ, което не е уважено и постановеното решение е окончателно по силата на чл.14, ал.7 ЗВСГЗГФ. Приел е, че възможността й за установяване на реституционни права, както по административен, така и по съдебен ред, е преклудирана с изтичането на сроковете по чл. 13, ал.1 и 2 ЗВСГЗГФ, във вр. с § 5б ал1 /ДВ бр13 /2007г./ от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Посочил е, че оспорването на право на собственост върху подлежащи на възстановяване гори по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв би бил налице при висящо адм. производство по чл. 13, ал.1 , респ. чл.14, ал.1 ЗВСГЗГФ или възможност то да бъде образувано, каквато възможност не е налице поради изтичането на сроковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, във вр. с § 5б, ал.1 ПЗР на ЗВСГЗГФ. При тези данни съдът, позовавайки се и на практика на ВКС, е приел, че ищцата – частен жалбоподателеца не разполага с правен интерес от оспорване правата на ответниците по делото, тъй като в полза на наследниците на Н. М. /ищцата е такъв наследник/ няма възможност занапред да бъде възстановена собствеността, след като те не са поискали това своевременно по реда на чл. 13, ал.1 и 2 и след като заявлението по чл.14, ал.1 ЗВСГЗГФ не е уважено, тъй като при липса на такова заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е посочила като основание за нейната допустимост по същество оплаквания за неправилност на същото, а не конкретен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван от съдилищата противоречиво или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Позовава се на ТР №6/2005г. ОСГК ВК – неотносимо към правния спор и определение от 03.05.2012г. по гр.д.№194/2012г. относно друг правен спор между същите страни.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по разгледания в обжалваното определение въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимост на иск по чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай биха били налице визираните в чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Не е изложила и аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на исковата й молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд, че такъв иск би бил допустим, само ако е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността. В същата се приема, че липсата на висяща административна или съдебна процедура, както и невъзможността да бъде образувана такава, предвид изтеклите преклузивни законови срокове за това, води до недопустимост на производството поради липса на правен интерес. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/2010г., ІІ г.о. на ВКС и решение от 19.10.2010г. по гр.д. № 641/2010г. на ВКС, ІІ г.о..
Доколкото жалбоподателката прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 06.07.2012г. по гр.д.№ 303/ 2012г. на Окръжен съд Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: