О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр.София, 16.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1864 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.01.2009г. по гр.д. № 3858/2005г. на Софийски ГС, с което е уважен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД на Р. Е. Л., Б. И. Д., И. Б. С. и Л. А. С. срещу А. Г.
Жалбоподателят А. Г. С. поддържа, че решението съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ,ал.1, т.1 -3 ГПК. В хода на процеса жалбоподателят е починал и като страна по делото на основание чл.227 ГПК е конституирана дъщеря му Л. А. Г., чийто процесуален представител поддържа жалбата.
Ответниците по жалба Р. Е. Л., Б. И. Д., И. Б. С. и Л. А. С. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.02.2005г. по гр.д. №415/2002г. на Софийски РС, е уважил предявените от Р. Л. , Б. Д. , И. С. и Л. С. срещу А. Г. искове с правно основание чл.233,ал.1 ЗЗД, като е осъден да им върне владението на апартамент в гр. С.. Съдът е приел за установено, че 1/2 от процесния апартамент е бил отчужден по реда на ЗОГПНС от праводателя на ищците Р, Б. Д. и И. С. – Р. К. , а останалана 1/2 от същия е отнет от праводателя на ищцата Л по реда на Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по друг незаконен начин имоти, поради което на ищците собствеността върху имота е възстановена по силата на закона. Прието е за установено, че жалбоподателят към момента на предявяване на иска – 22.01.2002г., е бил наемател на апартамента, като въз основа на настанителна заповед е сключен на 11.06.1998г. и договор за наем с областния управител, поради което ищците встъпват на основание чл.6 ЗВСОНИ в наемното правоотношение. Съдът при тези данни е счел, че с предявяване на исковата молба ищците са направили изявление за прекратяване на наемното правоотношение и до приключване на устните състезания са настъпили предпоставките на чл.238 ЗЗД за прекратяване на наемното правоотношение и на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД жалбоподателят е длъжен да върне наетата вещ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателят е приложил и становище по допустимостта на касационното обжалване. В същото поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по с материално правен въпрос, касаещ възможността физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по ЗВСОНИ да запазят правата си на наематели. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Не посочва в противоречие с коя задължителна практика на ВКС е даден отговор на поставения въпрос и не представя други влезли в сила решения на съдилища даващи различно разрешение на поставения за разглеждане въпрос.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно относно възможността физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по ЗВСОНИ да запазят правата си на наематели, но съдът е направил това при точно приложение разпоредбата на чл.6 ЗВСОНИ, според която сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ се обявяват за сключени без определен срок, т. е. те могат да бъдат прекратявани по реда на чл. 238 ЗЗД с отправяне на предизвестие за опразване в едномесечен срок от реституирания собственик до наемателя. Касае се до специална материя, а специалният реституционен закон, който всъщност урежда противопоставимостта на съществуващото наемно правоотношение, заварено от реституцията по отношение на субекта на възстановяване правото на собственост, като третира договора за наем като сключен за неопределен срок, предвижда в тази хипотеза възможност за прекратяването му. Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като не е налице разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС намерила израз в тълкувателни решения и постановления, нито е налице противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешения от въззивния съд правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице ясна правна норма даваща отговор на поставения въпрос, а и не е налице неправилна практика, която да следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2009г. по гр.д. № 3858/2005г. на Софийски ГС, с което е уважен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД по жалба на Л. А. Г., като наследник на жалбоподателят А. Г. С. , на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: