Определение №990 от 20.9.2012 по гр. дело №44/44 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 990
София 26.09.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 44 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. З. Г. срещу решение от 23.06.11г.,постановено по в.гр.дело № 4031/09г.на Софийски градски съд.С него е оставено в сила решение от 4.02.09г.,постановено по гр.дело № 9137/08г.на Софийски районен съд,35 състав,с което касаторът е осъден да заплати на М. на о на основание чл.23 и чл.27 ЗДФК/отм./сумата от 8050 лв главница и сумата 492.18 лв лихва за периода от 22.06.98г.до 8.02.99г.,установени вреди с акт за начет вх.№ 147/8.02.99г.,ведно със законната лихва по чл.27 ЗДФК/отм./до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Приложено е решение № 244 от 9.10.06г.на ВтАС по в.гр.дело № 588/05г., без да има данни да е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба М. на о. не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че въз основа на извършени ревизия в поделение –К. е констатирана липса в размер на 8050 лв,за която е съставен акт за начет вх.№ 147/8.02.99г.В него е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. Г. – завеждащ склад А. и П. И. К.,по отношение на втория искът е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението в тази част е влязло в сила.В акта за начет е прието,че А. Г. умишлено е укрил първичен отчетен документ – приходна накладна № 885734 с цел прикриване на липси в поверения му склад.При извършената проверка било установено,че в склада не били доставени 30 комплекта автомобилни гуми размери 8,25 х 20 и 4 комплекта с размери 11.00 х 20,получени от жалбоподателя.От назначената съдебно –счетоводна експертиза било установено,че стойността на процесните комплекти гуми възлиза на 8099 лв.При тези данни по делото съдът е направил извод,че жалбоподателят Г. не е оборил констатациите на акта за начет,които са истински до доказване на противното съгласно законовата презумпция на чл.301 ГПК/отм./и чл.21 ал.2 ЗДФК/отм./,поради което искът е уважен в претендирания размер.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,решаван противоречиво от съдилищата,т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи по съществото на спора касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.11г.,постановено по в.гр.дело № 4031/09г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top