О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 32/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по предявен от Н. С. от [населено място] против Окръжен съд Смолян, колективен иск от името на увредени лица – страни по съдебни дела, разгледани от Смолянския окръжен съд като въззивна инстанция, поради извършени от ответника нарушения, обединяващи се в едно общо основно нарушение – отказ от правосъдие и недопускане до съд, с искане това нарушение да бъде преустановено. Пловдивският окръжен съд с разпореждане от 21. 09. 2012 г. по гр. д. № 2737/2012 г. е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК и дал конкретни указания на ищеца за отстраняване нередовността на молбата. С допълнителна молба ищецът С. е изложил съображения и твърдения по указанията на съда. С определение от 09. 10. 2012 г. съдът е върнал исковата молба поради неотстраняване нередовностите на исковата молба и прекратил исковото производство като процесуално недопустимо. Пловдивският апелативен съд с определение от 29. 11. 2012 г. по гр. д. № 1465/2012 г. е оставил без уважение частната жалба на Н. С. против определението от 09. 10. 2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Предмет на настоящото производство пред касационния съд е частната жалба на С. вх. № 7614/06. 12. 2012 г. срещу определението на Пловдивския апелативен съд от 29. 11. 2012 год.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, разглеждането на частната касационна жалба по същество е обусловено от наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – определението на въззивния съд да съдържа произнасяне по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по частната жалба С. заявява, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и във връзка с ТР 1/2010 г. ОСГКТК на ВКС, тъй-като определението на апелативния съд е нищожно и недопустимо. Тези твърдения не се подкрепят от обосновани правни съображения. В случая, връщането на исковата молба и като последица прекратяване на исковото производство, е постановено поради неотстраняване нередовности на молбата. Исковата молба за предявяване на колективен иск следва да отговаря на общите изисквания за редовност – чл. 381, ал. 1 във връзка с чл. 127 и 128 ГПК. Първоинстанционният съд е действал съобразно изискванията на посочените разпоредби, след извършена проверка по чл. 129, ал. 1 ГПК е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба и постановил връщането й поради неотстраняване в срок на посочените нередовности, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Тези действия са точно изпълнение на процесуалния закон, цитираните разпоредби са трайно прилагани в съдебната практика и няма фактическо основание да се счита, че тази процесуална уредба се нуждае от ново развитие. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че с обжалваното определение съдът е разрешил спора по същество, а не се е ограничил само до процесуалната редовност на исковата молба. В чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е предвидена проверка на обстоятелствената част и петитума на исковата молба и по настоящото дело съдът е констатирал нередовности на молбата по тези въпроси, тъй-като е налице несъответствие между твърдяното увреждане на колективен интерес и искането за недопускане на нарушения по конкретни дела. Констатацията на съда е мотивирана, съобразена с данните, сочени от жалбоподателя – ищец и не представлява отклонение от точното правоприлагане. Следва да се има предвид и явното несъответствие между посочения в исковата молба ответник и нарушенията, за които се търси неговата отговорност. Смолянският окръжен съд е държавно учреждение и в това си качество не извършва правораздавателна дейност. Тя се извършва от съдиите, които работят в този съд, но които не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните им действия и постановените от тях актове, съгласно чл. 132 от Конституцията. При това положение не може да бъде ангажирана и отговорността на техния работодател, ако се има предвид чл. 49 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 29. 11. 2012 г. по гр. д. № 1465/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на Н. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: