О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София 27.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1291 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Х.,А. Х. и Я. В. чрез адв.М. М. срещу решение № 126 от 15.06.12г.по в.гр.дело № 240/12г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1564 от 12.12.11г.по гр.дело № 1227//09г.на Варненския окръжен съд.С него са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу И. Х. Н. за разваляне на договор за покупко- продажба на апартамент № ,ет.,находящ се в [населено място], [улица]; за връщане на платената цена и разноските по прехвърлянето с нот.акт № ,т.,рег.№ ,н.д.№ г.; разноските по съдебното отстранение на Я. В.,включително и по принудителното изпълнение.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Представя съдебна практика – определение по чл.288 ГПК на ВКС и 2 бр.решения на СГС.
В писмен отговор ответникът по жалбата И. Х. Н. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че Х. и А. Х. са закупили процесния имот с нот.акт № г.от И. Н. през м.март 1999г.На 30.08.02г.те са прехвърлили на своята дъщеря – Я. В. 2/3 ид.ч.от имота и тя е осъществявала владението върху него.В началото на 2003г.срещу тримата е било заведено дело от Г. Х. М. за съдебно отстранение от процесния имот/гр.д.№ 4262/02г.на ВРС,14 с-в/,по което жалбоподателите не са привлекли за свой помагач продавача им.С влязло в сила решение на ВКС от 9.01.07г.искът на Г. М. е бил уважен и същото решение е било принудително изпълнено.За да отхвърли настоящият иск за разваляне на договора за продажба поради неизпълнение и произтичащите от това парични искове въззивният съд е приел за основателно възражението на Н. по смисъла на чл.191 ал.2 ЗЗД,че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за съдебно отстранение,тъй като жалбоподателите са могли да се позоват на придобивна давност като добросъвестни владелци, присъединявайки към своето владение и неговото,и това на праводателя му К. М..Изложени са съображения,че добросъвестността по смисъла на чл.70 ал.1 и ал.2 ЗС се преценява само по посочените в тези разпоредби критерии и не се влияе от оповестителното действие на вписването на обезпечителната забрана за имота,тъй като последната рефлектира само върху конкуренцията на притезанията по смисъла на чл.113 ЗС,а не върху действителността на сделката.
Процесуалноправният въпрос е относно събирането на нови доказателства пред въззивния съд,който е разрешен в съответствие със задължителната практика.В решение № 112 от 14.06.11г.по гр.дело № 372/10г.на ІV г.о.на ВКС е прието,че настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса само в случаите, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК.В разглеждания случай при изпълнение на служебните си задължения по чл.146 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В съдебно заседание жалбоподателите са приели за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,че върху имота е осъществявана фактическа власт от Д. Х.,от К. М. и от И. Н. през съответните процесни периоди.Новите доказателства,които са поискали във въззивната жалба, са съдебни удостоверения,въз основа на които да се снабдят с писмени доказателства за родствената връзка на К. М. и И. Н. и за настоящия и последен адрес на последния за периода 1996-99г.с оглед твърдението им,че той не никога не е владял имота, без да има данни,че не са могли да узнаят това обстоятелство при разглеждане на делото пред първата инстанция.Ето защо изводът на въззивния съд,че доказателствените искания на жалбоподателите са преклудирани по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК не е в отклонение от задължителната практика,поради което по поставения процесуален въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.В случая материалноправният въпрос: добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот,върху който е наложена възбрана, е от значение за изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение от 21.03.12г.по гр.дело № 15461/11г.на Софийски градски съд,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 126 от 15.06.12г.,постановено по в. гр.дело № 240/12г.на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на жалбоподателите Х. Х.,А. Х. и Я. В. в едноседмичен срок от съобщението да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1659 лв по сметка на ВКС и да представят доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.