О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София 06.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5762 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 4.06.13г.,постановено по гр.дело № 533/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 31.07.12г.по гр.дело № 45559/10г. на Софийски районен съд,39 състав.С него са отхвърлени исковете на Ц. К. Б. и Д. К. Б. срещу А. Г. Ц. и И. И. Ц. по чл.79 ал.1 вр.с чл.82 ЗЗД за сумата 7344.75 лв,представляваща обезщетение за претърпените от неизпълнението на договор за строителство вреди,ведно със законната лихва.
В приложеното изложение към касационната жалба на Ц. К. Б. и Д. К. Б. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,свързан с приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата А. Г. Ц. и И. И. Ц. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 22.05.07г. страните са сключили договор за строителство и продажба на недвижим имот – жилище в степен на довършеност,която не позволява използването му по предназначение, без извършването на допълнителни строително –монтажни работи.Прието е,че ищците не са доказали,че действително са възнамерявали да живеят в жилището,както и дали са имали намерение да извършат довършителните работи в него и за какъв период биха сторили това,поради което е направен извод,че не се установява претендираното от тях обезщетение за процесния период – претърпяната загуба от заплащане на наем, да е в пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответниците да предадат обекта в срок.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД за тълкуване на действителната воля на страните не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По приложението на чл.20 ЗЗД няма съдебна практика,създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна,нито законът съдържа непълноти,неясноти или противоречия.Според утвърдената съдебна практика тълкуването на договора е разкриване на точния смисъл на съдържащите се в него уговорки,които са неясни или са спорни между страните.Правилото е ясно,не се нуждае от изясняване на съдържанието на цитираната разпоредба и поради това искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не следва да бъде уважено.
Доводите,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на данните по делото не е основание за допускане на касация.Доказателствените изводи на решаващия съд могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 4.06.13г.,постановено по гр.дело № 533/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.