3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.С., 28.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1346 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.05.2010г. по гр.д. №260/2010г. на Окръжен съд-София, с което е разрешено да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Б. Й. без съгласие на бащата Й. К., както и да пътува зад граница без негово съгласие.
Жалбоподателят – Й. К. Ц., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 11.11.2009г. по гр.д.№108/2004г.на РС Ихтиман, е разрешил да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Б. Й., родено на 14.05.1997г., без съгласие на бащата Й. К., както и да пътува зад граница без негово съгласие. Установено е по делото, че упражняването на родителските права след прекратяване на брака между страните, е предоставено на майката Й. И. с решение от 25.04.2005г. по гр.д.№1699/2004г. на РС-Пазарджик. Прието е, че след като майката пребивава постоянно във В., където й работи, то е в интерес на детето да може свободно да пътува зад граница без съгласие на бащата, като му бъде издаден международен паспорт.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по материалноправния въпрос от значение за спора за предпоставките при които може да се замести съгласието на бащата при издаване на задграничен паспорт на детето му и за напускате пределите на страната, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Не представя решения в които поставения въпрос да е разрешен по противоречив начин.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на други съдилища, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за предпоставките при които може да се замести съгласието на бащата при издаване на задграничен паспорт на детето му и за напускате пределите на страната. Именно съобразявайки се с посочените и в задължителната практика на ВКС критерии – решение от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, за отчитане интереса на детето при разногласие между родителите дали детето има нужда да пътува в чужбина, въззивният съд е разрешил детето да получи международен паспорт и да пътува зад граница без съгласие на бащата.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Преценката на съдилищата за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да бъде извършена с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса му, която е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на проблем свързан с точното приложение на закона и развитието на правото, ако не е налице значително отклонение от съдебната практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3ГПК на решение от 21.05.2010г. по гр.д. №260/2010г. на Окръжен съд-София по жалба на Й. К. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: