2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 504/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. А. от [населено място] против В. А. от [населено място] за заплащане на сумата 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на морален тормоз, продължил години. Окръжен съд – Благоевград като първа инстанция е отхвърлил иска с решение по гр. д. № 444/2010 г.. Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 16. 12. 2011 г. по гр. д. № 2059/2011 г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска над сумата 2000 лв. до претендирания размер 200 000 лв., отменил решението за отхвърляне на иска за сумата 2000 лв. и по същество осъдил В. А. да заплати на А. А. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва считано от 26. 10. 2010 г.. Апелативният съд е приел, че само една част от обстоятелствата в исковата молба дават основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД – неправомерните действия на ответника, изразяващи се в продажба през 2004 г. на недвижимия имот в [населено място], първоначално собственост на ищеца и по-късно прехвърлен от него на сина му, след като с влязло в сила съдебно решение е бил уважен ревандикационния иск на собственика срещу В. А.. Относно другите обстоятелства, изложени в исковата молба – че действията на ответника представляват престъпления, че той се е обогатил от ползването на имота без основание и дължи обезщетение и че е упражнявал психически тормоз спрямо ищеца като е завеждал поредица от дела срещу него, въззивният съд е посочил, че се касае за действия, които се преследват по реда на НК, за евентуална претенция по чл. 59 ЗЗД, която не е предявена и за допустими от закона права за иницииране на граждански дела, независимо от тяхната основателност.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от двете страни.
Касационната жалба на ищеца А. А. не съдържа изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно представеното приложение само въпроизвежда принципа на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за точното прилагане на закона и развитието на правото, но не конкретизира и не обосновава, че разрешението на въззивния съд по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди се отклонява от този принцип. Не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на ищеца.
Неоснователно е искането за допускане на касация на въззивното решение в частта за уважаване на иска, направено от ответника В. А.. Твърди се, че апелативният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – за формиране на доказателствени изводи от решаващия съд за фактически обстоятелства, изискващи специални медицински познания, без да се назначава експертиза по чл. 195 ГПК. Преценката на съда, че продажбата на имота от ответника, след като той е било осъден с окончателно съдебно решение да върне имота на действителния му собственик, е недопустимо действие, причинило морални вреди на ищеца, довели до влошаване на здравето му, е формирана след обща преценка на относимите доказателства по делото, които съдът е посочил – медицинска документация от 2005 г. и показания на свидетел, анализирани посредством опитните правила и житейската логика. Така съдът е спазил закона – чл. 235, ал. 2 ГПК, да основе решението си върху установените обстоятелства. Искането на жалбоподателя В. А. в действителност представлява оспорване на фактическите изводи на съда, на обосноваността на преценката му, че е налице причинна връзка между противоправно поведение на ответника и моралните вреди на ищеца и в крайна сметка – на правилността на постановеното решение. Тези въпроси, обаче, могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 293 ГПК, при вече допусната касация, но не са основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 12. 2011 г. по гр. д. № 2059/2011 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на А. А. от [населено място] и по жалбата на В. А. от гр. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: