3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1693/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
И. агенция „В. к. и в. – п. д.”, [населено място] е подала касационна жалба против решение на Софийския градски съд, постановено на 17. 5. 2010 г. по гр. д. № 10053/2009 г.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. Б. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 29455/2008 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Б., извършено със заповед от 31. 7. 2008 г. и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в дирекция „В. к.”, отдел „К.” при ИА „В. к. и и.”. С въззивното решение е отменено частично решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска на Б. по чл. 344, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и с решение по същество е осъдена ИА „С. д. при МО” да заплати на Б. сумата 1073.76 лв. обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.
Въззивният съд е приел за недоказано да се е осъществило основанието за уволнение, посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, като се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд. Прието е, че работодателят не е представил доказателства за съкращаване на щата и конкретно, премахване на част от щатните бройки за длъжността, заемана от ищцата, не е доказано и закриване на част от предприятието, липсват доказателства и твърдения за извършен подбор. Като последица от уважаване на искането за отмяна на уволнението, е постановено възстановяването на Б. на предишната работа и присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване не е обосновано съгласно чл. 280, ал. 1, т 1 – 3 ГПК. Поставени са два въпроса – процесуалноправен въпрос във връзка с приетото от въззивния съд, че пасивно легитимиран ответник е ИА „С. д. на М. на о.” и материалноправен въпрос , с който е прието, че правоприемството на А. е по реда на чл. 123 КТ. Жалбоподателят счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед създаване на непротиворечива практика на съдилищата относно правоприемството на юридическите лица – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касация по поставените въпроси, тъй-като произнасянето на въззивния съд е мотивирано с конкретни съображения относно легитимацията на ответника, както и за правоприемство между първоначалната структура, в която е работила ищцата ИА „В. к. и и.” и сегашната структура. Касае се за произнасяне по конкретни въпроси, обвързано с конкретните доказателства по делото и не може да се счита, че това е повод за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.. Наред с това следва да се има предвид, че с въззивната жалба срешу решението на първоинстанционния съд, жалбоподателят не е осповал това решение досежно ангажирането на неговата отговорност, а е оспорвал изводите за неправилност на уволнението. След като въпросът за правоприемството на закритата И. агенция „В. клубове и информация” от новосъздадената И. агенция „Социални дейности на М. на отбраната” не е бил предмет на разглеждане от въззивният съд, е недопустимо по този въпрос да се иска касация на въззивното решение. Решаващият извод на градския съд е, че работодателят не е установил действително съкращаване на щата и не е извършил подбор при безспорни данни, че в агенцията са работили 15 души на длъжност „главен специалист”, каквато е й длъжността на ищцата към момента на уволнението й, както е посочено в уволнителната заповед. Такава е констатацията на въззивния съд и нейната правилност може да бъде преценявана само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и да бъде повод за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 5. 2009 г. по гр. д. № 10053/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на ИА „ В. к. и в.-п. д.”, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: