2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 17.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 4 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2977/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по гр. д. № 11/2013 г. на Окръжен съд Пазарджик. Към жалбата са представени изложение на касационни основания и три решения на състави на ВКС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Н. Б. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият окръжен съд, с въззивно решение от 31. 01. 2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. е потвърдил решението по гр. д. № 672/2012 г. на Велинградския районен съд, с което са уважени исковете на Б. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като е отменено дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед от 23. 03. 2012 г., тя е възстановена на длъжността „ управител и контрольор върху експлоатацията на хотелски комплекс” и е осъдено [фирма] да й заплати 9000 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Въззивният съд е счел уволнението за незаконно само на едно от посочените от ищцата основания – заповедта за уволнение е без мотиви по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, като е посочил, че в този случай не се налага обсъждане на останалите предпоставки, обуславящи надлежното развитие на дисциплинарното производство.
Искането на жалбоподателя [фирма], [населено място] е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно следва ли препращащият документ към заповедта за уволнение да е съставен и подписан от работодателя, и как този документ следва да бъде посочен в заповедта. Жалбоподателят оспорва мотивите на въззивния съд за пороци на уволнителната заповед, че тя не конкретизира дисциплинарното нарушение на ищцата и незачитане от съда на представения протокол от 22. 03. 2012 г., с който е констатирано неявяване на ищцата на работа в периода 08. 03. 2012 г. – 22. 03. 2012 г.. Жалбоподателят се позовава на представените решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с които е прието, че уволнителната заповед отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ, когато към нея е приложен или тя препраща към друг документ, който съдържа подробна обосновка на дисциплинарното нарушение и този документ е доведен до знанието на уволнения. Така разрешеният правен въпрос от съставите на касационния съд е неотносим към настоящото дело, с оглед фактическите обстоятелства, които са обусловили извода на въззивния съд за незаконност на уволнителната заповед. Пазарджишкият окръжен съд е констатирал и това е видно от самата уволнителна заповед, че в нея не се съдържа конкретно описание на протокола, удостоверяващ нарушението, допуснато от Б., който протокол има дата на съставяне и съдържа подписите на три лица, индивидуализирани с две имена и заемана длъжност. Същественото по делото обстоятелство е, че при връчване на уволнителната заповед, ищцата Б. не е получила въпросния протокол. Тя е заявила това още с исковата молба и това нейно твърдение не е било оборено от ответника – работодател. Посочената от него свидетелка М. Пъркова – Ч., служителка на дружеството, е установила, че на ищцата е изпратена само заповедта за уволнение. При това положение е очевидно, че ищцата не е била надлежно уведомена за същността и времето на извършване на нарушението, за което е санкционирана и крайният извод на въззивния съд за незаконност на уволнителната заповед по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ е обоснован и съобразен с практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй-като той не е предопределил решаващия извод на въззивния съд за незаконност на уволнението.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31. 01. 2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по жалбата на 4Селект туризъм” Е., [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: