2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 06.04.2211 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1622/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Плевенският районен съд с решение по гр. д. № 4292/2009 г. е признал за незаконна и отменил заповед от 25. 5. 2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П. Г., възстановил я на длъжността „спортен психолог” и осъдил СУ „ Г. Б.”,[населено място] да й заплати сумата 1 779.36 лв. обезщетение за оставане без работа, както и да й заплати разноски в размер на 250 лв.. Решението е потвърдено от Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 5. 5. 2010 г. по гр. д. № 60/2010 г..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Спортно училище „Г. Б.” –[населено място], с приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на съдебни състави на ВКС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, П. П. Г. от[населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд е приел, че към датата на уволнението е било налице реално съкращаване на щата на длъжността, заемана от Г. и работодателят е имал основание да пристъпи към прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, защото работодателят не е извършил подбор, какъвто е бил длъжен да направи, тъй-като е съкратена една щатна бройка за длъжността „спортен психолог”, която е сходна по характер и трудови функции с длъжността „педагогически съветник”. Посочено е, че подборът е следвало да се извърши между двете лица, заемащи сходните длъжности..
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ, че произнасянето на съда по въпроса за задължението на работодателя да извърши подбор е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая не може да се говори за такова противоречие, тъй-като представените решения на състави на трето гражданско отделение на ВКС не изразяват задължителна съдебна практика на касационния съд, която се формира само от тълкувателните решения. Няма основание и за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът да е разрешаван противоречиво от различните съдилища. Приложените от жалбоподателя решения потвърждават принципното разрешение на Плевенския окръжен съд, че при съкращаване на една щатна бройка от сходни длъжности, следва да се извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности, независимо от различието в наименованието на длъжностите. Що се касае до въпроса дали в конкретния случай е налице сходство на длъжностите „спортен психолог” и „педагогически съветник”, констатацията на решаващия съд за такова сходство е обоснована от доказателствата по делото и тя не може да бъде проверявана в производството по допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5. 5. 2010 г. по гр. д. № 60/2010 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на СУ „Г. Б.”,[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: