2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 14.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1634/2010 година..
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 266/2010 год..
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. М., счита решението за правилно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение е потвърдил решението на Плевенския районен съд по гр. д № 2137/2008 год., с което е осъдено [фирма] да заплати на М. суми, както следва: сумата 3 150 лв., неизплатено трудово възнаграждение, със законната лихва от 15. 5. 2008 г.; сумата 878.89 лв. лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение; сумата 192.84 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата 200 лв. разноски по делото. Въззивният съд е счел за доказани и основателни претенциите на ищеца за плащания, дължими от ответника, като е взел предвид, че ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, не е позволил достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството за изготвяне на експертиза и на първо място не е изпълнил законното си задължение по чл. 133 ГПК да подаде писмен отговор на исковата молба по всички въпроси, имащи значение за спора по делото. Решаващият съд е отчел преклудирането на правата на ответника с оглед неговото бездействие, което е предрешило делото.
Жалбоподателят не представя основателно искане по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представил е молба за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но от нейното изложение не може да се направи извод за произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правата. Както е казано по-горе решението по делото е обусловено от бездействието на ответника и преклудиране на правата му, съгласно чл. 133 ГПК, както и противопоставянето му за обективна оценка на имуществените отношения с ищеца чрез счетоводна проверка. Обстоятелството, което е изтъкнато в искането за допускане на касация, че първоинстанционният съд не е изчакал да получи становището на жалбоподателя по направеното изменение на претенциите от страна на ищеца, е обсъдено от въззивният съд и той правилно е констатирал, че то не касае изменението на размера на исковете, а фактически представлява възражение за тяхната основателност, каквото възражение ответникът по иска вече не е могъл да прави.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 5. 2010 г. по гр. д. № 266/2010 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: