2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 04.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1461/2010 година..
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на К. Б. Г. с адрес в [населено място] срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 10436/2009 г.. Жалбата съдържа изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма], [населено място] счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение, постановено по гр. д. № 10436/2009 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 14535/2008 г., с което е осъден К. Г. да заплати на [фирма] сумата 7 800 лв. обезщетение за имуществени вреди. Градският съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че Г. е извършил противоправно действие, като на 27. 5. 2003 г. е управлявал товарен автомобил „М. 310”, собственост на дружеството, без това да му е възложено по надлежния ред, оставил е същия автомобил без надзор, незаключен и с ключове на таблото и автомобилът е бил отнет от неизвестно лице. При тези данни е прието, че Г. следва да отговаря на основание чл. 45 ЗЗД за причинената щета на дружеството, като възстанови сумата 7800 лв. представляваща средната пазарна цена на автомобила, към момента на отнемането му, съгласно заключение на специализираната експертиза.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за отговорността на Г. по чл. 45 ЗЗД е в противоречие с разрешенията, дадени от други съдилища по този въпрос.. Жалбоподателят твърди, че съгласно практиката на други съдилища, отговорността по чл. 45 ЗЗД е е недопустима, когато е налице договор, тъй-като договорната отговорност изключва деликтната отговорност.
Искането е необосновано и неотносимо към спора по делото.
Решението на въззивния съд не е обусловено от въпроса за конкуренцията при прилагане на договорната или деликтната отговорност. Въз основа на доказателствата по делото, решаващият съд е приел, че между ищцовото дружество и ответника по иска К. Г. не е съществувало договорно правоотношение, по силата на което Г. да е имал основание за управлява товарния автомобил. Отчетено е, че Г. е заемал длъжност „шофьор – снабдител” при дружеството, но за периода от 22 май до 1 юни 2003 г. има издадени пътни листове той да управлява друг автомобил „Г.”, но няма издаден пътен лист за управление на отнетия автомобил през този период и конкретно на датата 27 май 2003 год.. При това фактическо положение, правилно е прието, че самоволното решение на Г. да управлява товарния автомобил „М.”, липсата на данни, че това е свързано с работа в интерес на дружеството, представлява едно неправомерно действие по чл. 45 ЗЗД, от което е последвала имуществена вреда за дружеството и Г. дължи пълното й компенсиране, съгласно чл. 51 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по гр. д. № 10436/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на К. Г..
ОСЪЖДА К. Б. Г. да заплати на [фирма] сумата 250 /двеста и петдесет /лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: