2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София, 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 96/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Кърджалийският окръжен съд, с въззивно решение от 27. 10. 2010 г. по гр. д. № 325/2010 г. е отменил заповед № 83/10. 2. 2010 г. на Р. дирекция по горите – К., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 КТ, възстановил е Г. на заеманата преди уволнението длъжност „старши – специалист – горски стражар” и осъдил Р. дирекция по горите – К. да заплати на Г. сумата 1100 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 10. 2. 2010 г. до 10. 4. 2010 г., както и сумата 450 лв. разноски по делото.
Р. дирекция по горите – К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, с приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Г. А. Г. от [населено място], счита, че не са налице основания за касационно обжалване и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е счел за незаконно уволнението на Г., тъй-като не са налице хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 КТ, на основание на които е прекратено трудовото правоотношение – липса на качества за ефективно изпълнение на работата и непритежаване на необходимото образование или професионална квалификация. Относно липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, решаващият съд е взел предвид посочените от работодателя фактически обстоятелства – понижаване с една единица на оценката за индивидуално изпълнение за 2009 г. спрямо 2008 г. и неспособност да работи под напрежение, предвид наложеното му наказание по чл. 1 УБДХ за употреба на ругатни и непристойни изрази на публично място. Съдът е посочил, че еднократният акт на оценяване не удостоверява, че ищецът трайно е лишен от качества за ефективно изпълнение на работата, а наложеното му наказание по УБДХ не доказва липса на способност да изпълнява възложената му работа под напрежение, тъй-като деянието не е извършено във връзка с работата. Прието е от окръжия съд, че отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца за срок от 12 месеца, не удостоверява липса на професионална кналификация за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Изложени са съображения, че длъжността му на „старши специалист – горски стражар” не изисква пряка зависимост от притежаване на свидетелство за управление на МПС, т.е., не е свързана с управление на служебен автомобил. Относно присъждането на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, съдът е приел, че ищецът е доказал факта на безработица и има право на такова обезщетение.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е конкретизирано в съответствие с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Твърди се че, уважаването на искането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението, когато лицето е получавало обезщетение за временна нетрудоспособност, е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. В случая, въззивният съд няма изрично произнасяне по този въпрос, т. е. не е направил съпоставяне на основанията за получаване на такива обезщетения, не е конкретизирана и приложена противоречива съдебна практика. Съгласно закона, присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е пряко обусловено от признаване на уволнението за незаконно и доказване на факта на оставане без работа. В случая, решаващият съд е приел за доказани тези обстоятелства и приложил точно закона като е присъдил обезщетение за два месеца. Няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по другите материалноправни въпроси, поставени от жалбоподателя. По въпроса дали работодателят следва да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ или на друго основание, когато работникът сам се е поставил в състояние да не отговаря на изискванията за заемана на съответната длъжност, няма произнасяне от окръжния съд и такъв въпрос е извън предмета на спора. Решаващият извод на въззивния съд е, че фактическите обстоятелства, посочени като основание за уволнението – намаляване на оценката на ищеца за индивидуално изпълнение на работата, наложеното му административно наказание по УБДХ и лишаване от свидетелство за управление на МПС за 12 месеца, не доказват визираните в закона предпоставки – липса на качества и на професионална квалификация за изпълнение на работата. Този извод е мотивиран по съображения, че няма пряка връзка между работата на ищеца като „старши специалист – горски стражар” и посочените санкции и в случая се касае до оценка на конкретни обстоятелства съобразно убеждението на съда, формирано съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК. Същото важи и за въпроса кога следва да се реализира дисциплинарна отговорност и кога следва да се прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, т. 5 КТ, при липса на личностни качества на работника. Оценката на фактите и доказателствените изводи на съда по конкретния случай не могат да бъдат основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 10. 2010 г. по гр. д. № 325/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд по жалбата на Р. дирекция по горите – К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: