О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 11.03.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 148 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.10.2009г. по гр.д. № 896/ 2009г., с което Русенски окръжен съд, като е потвърдил определение от 17.09.2009г. по гр.д. № 4518/2009г. на Русенски РС, е върнал исковата молба на С. Д. С. и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят – С. Д. С. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 23.07.2009 г. жалбоподателката е поискала да бъде разпоредено на О. В. и К. гр. Г. да й издадат удостоверение за наследници на наследници на Й. Д. П. , починал на 12.02.2003г., чийто наследник е и тя – негова сестра.
С определение от 17.09.2009г. съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от търсената с иск по чл.542 ГПК защита, тъй като съгласно Закона за гражданската регистрация такова удостоверение се издава от надлежните органи по административен ред.
С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателката е просрочила като основание за нейната допустимост по същество оплаквания за неправилност на същото, а не конкретен правен въпрос, който да е разрешаван от съдилищата противоречиво. Представя три решения на въззивни съдилища, за които липсват доказателства да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат преценявани от настоящата инстанция при преценката за допустимост на касационното обжалване.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимост на иск по чл.542 ГПК, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай биха били налице визираните в чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на исковата й молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд, че такъв иск би бил допустим, само ако удостоверение за наследници като документ не може да бъде съставен, данни за което липсват по делото. Не са представени доказателства за направено искане по реда на чл.106, ал.1, т.1 ЗГР до надлежния орган, а удостоверението от К. гр. Г., че не може да се издаде такова удостоверение, е без правно значение, тъй като удостоверение за наследници може да бъде издадено само от К. на О. В. , до който не е отправяно искане по реда на ЗГР и неговият отказ би могъл да се атакува по административен, а не граждански ред – чл.107 ЗГР.
Доколкото жалбоподателя прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на определение от 28.10.2009г. по гр.д. № 896/ 2009г. на Русенски окръжен съд по жалба на С. Д. С. на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: