О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 30.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1310/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Окръжен съд – Кърджали, с решение от 15. 02. 2012 г. по гр. д. № 364/2011 г. е отхвърлил предявените от Е. Ф. А. от [населено място]. Г., област К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, иск срещу П. на Р Б за сумата 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и иск срещу О. д. на МВР – К. за сумата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху посочените суми, считано от 29. 12. 1984 г. до изплащането. Решението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд с въззивно решение от 09. 07. 2012 г. по гр. д. № 460/2012 г.. Апелативният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по съображения, че ищецът А. не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по ЗОДОВ, а има право на обезщетение по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, той е упражнил правото си по този закон и е получил парично обезщетение за репресивните мерки, които са описани в исковата молба. Въззивният съд взел предвид направеното от страна на ответниците възражение за погасителна давност, и определил като правилни мотивите на първоинстанционния съд, че исковите претенции са погасени до края на 1990 г., а исковата молба е подадена на 19. 11. 2010 год..
Е. А. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с искане да бъде отменено като недопустимо и неправилно, приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване и ТР № 3/22. 04. 2004 г. ОСГК на ВКС.
Ответникът О. д. на МВР – [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Ответникът П. на Р Б не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаване на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Исканията са необосновани. Не се сочат конкретните правни въпроси, които въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната съдебна практика. Изтъкват се обстоятелствата, че ищецът е престоял около четири години в ТВО Б. и не е бил освободен незабавно след прекратяване на делото срещу него, и този факт жалбоподателят сочи като показател за неправилното решение на съда да отхвърли претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди. Отхвърлянето на исковете не се дължи на пренебрегване на тези данни от съда, тъй-като в мотивите на първоинстанционното и въззивното решение изрично е посочено, че от 31. 12. 1984 г. до 3. 12. 1986 г.,ищецът е въдворен в ТВО Б., а от 3. 12. 1986 г. до 26. 09. 1988 г. му е наложена административна мярка „принудително заселване в друго населено място” – [населено място], област П. Решаващият съд е отхвърлил исковете, тъй-като от доказателствата по делото е установено, че ищецът е получил 34 650 лв. обезщетение за репресивните действия на държавните органи по друг специален закон и не може да бъде обезщетен два пъти, както и поради погасяване на исковете по давност.
Искането по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че П. неправилно е конституирана като страна – ответник по делото и това води до нестабилност на съдебните актове. В исковата молба вх.№ 3455/19.11. 2010 г. самият жалбоподател – ищец е посочил за ответник П. на Р Б и конституирането й като страна е в съответствие с принципа за диспозитивното начало, при точно спазване на чл.127 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.07.2012 г. по гр.д. № 460/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на Е. Ф. А. от[населено място], област К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: