2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 852
София, 17.12. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. З.
гражданско дело № 1550/2010 година.
Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
А. С. В. от[населено място] е подала молба за отмяна на решение от 23. 3. 2010 г. по гр. д. № 5111/2008 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът Средно общообразователно училище „Иван В.”,[населено място] счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Върховният касационен съд, с окончателното решение по гр. д. № 5111/2008 г. е отхвърлил предявените от А. В. срещу С. „Иван В.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 10. 5. 2005 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност учител по хореография. Касационният съд е приел, че работодателят е спазил закона при уволението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване на обема на работата, при установения по делото факт, че поради намаляване на паралелките в училището е намалял броя на учебните часове по хореография за норматива на ищцата на 442 учебни часа през 2004/2005 год. и въпреки допълването им с учебни часове по свободно избираема подготовка и част на класа, ищцата не е достигнала необходимия минимум от 540 учебни часа.
В молбата за отмяна се твърди, че решението на касационния съд е получено от молителката на 10 май 2005 г. и тогава са й станали известни обстоятелствата, на които основава искането за отмяна. Като първо обстоятелство е заявено порочното тълкуване и прилагане на чл. 291, т. 1 ГПК в касационното решение и като второ обстоятелство – несъобразяване на касационното решение с разпоредбите на материалния закон, както предвижда чл. 293, ал. 2 ГПК.
Посочените обстоятелства не са основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 , т. 1 ГПК, тъй-като не представляват нови фактически обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото от касационния съд. Същността на искането за отмяна на касационното решение е оспорване на изводите на решаващия съд, т. е. оспорва се правилността на решението с твърдението, че то е постановено в нарушение на закона. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани, тъй-като не са обхванати от конкретната хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК, с която се ограничава предметния обхват на извънредното производство за отмяна.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. В. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението от 23. 3. 2010 г. по гр. д. № 5111/2008 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА А. С. В. от[населено място] да заплати на С. „Иван В.”,[населено място] сумата 230 лв. разноски по делото пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: