О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София 31.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 897 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. [фирма] чрез пълномощник адв.Д. Б. срещу решение № 1940 от 21.03.12г.по в.гр.дело № 17536/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 30.08.11г.по гр.дело № 55692/10г.на Софийски районен съд,69 състав и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. К. И..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика за обосноваване на довода на касатора за наличие на противоречива практика по поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба В. И. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 390262 от 29.09.10г.на управителя на А. [фирма],с която ищецът В. К. И.,на длъжност”охранител”, е дисциплинарно уволнен на основание чл.187 т.3 и т.8 КТ,за това,че по време на дежурствата си на обект 57 СОУ-гр.София спи и продава цигари на ученици,е незаконосъобразна. Направен е извод,че работодателят,за когото е тежестта на доказване,не е доказал,че ищецът е извършил твърдяните нарушения на трудовата дисциплина.Изложени са съображения,че показанията на св.В. П. – служител в ответното дружество не възпроизвеждат преки впечатления,а това,което директорът на училището е споделил с него.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора въпроси : може ли показанията на непрекия свидетел да бъдат елиминирани само на основание на това,че няма преки възприятия, без те да са опровергани с други гласни доказателства ;и възможно ли е съдът да приеме за установен факт или обстоятелство само въз основа на косвени доказателства се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 21.03.12г.,постановено по гр.дело № 17536/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.