О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр.София, 20.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1300 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.08.2012г. по гр.д.№2444/2012г., с което ОС Варна е отхвърлил предявените от Б. Х. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. Х. Б. поддържа чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. Х. срещу [фирма], искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №237/09.02.2012г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение в размер на 3467,17лв за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение, считано от датата на освобождаването от работа за период от 6 месеца.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение за неопределено време за длъжността “чистач /хигиенист производствено оборудване” в [фирма], с месторабота в [населено място], звено: В. – производство сладоледи. Установено е, че със заповед № 237/9.02.2012г, връчена на работника при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели на 09.02.2012г., е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1, т.6 КТ – поради липсата на необходимо образование за изпълняваната работа.
Установено е също така от представена заповед № 122/23.12.2011г., че са утвърдени промени в длъжностната характеристика за длъжността „чистач/хигиенист, производствено оборудване”, считано от 01.01.2012г. и нова длъжностна характеристика е връчена на 08.02.2012г лично на работника, като в нея е посочено изискването за „средно образование”, а при постъпването е посочено изискване за „средно или основно образование”.
Прието е също така, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от лице, оправомощено от Изпълнителния директор на дружеството.
При тези данни съдът е счел, че работодателят не е действал в нарушение на закона, упражнявайки едно свое субективно право на преценка от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и допустимо ли е законния представител на работодателя да делегира работодателска правоспособност на други лица, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение от 03.05.2010г. по гр.д.№1138/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че щом в Кодекса на труда нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя, то това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудово-правната връзка, както и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, тъй като дадените разрешения на поставените въпроси не са в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Решението е постановено и в съответствие с практиката на съдилищата, намерила отражение и в представените от жалбоподателя решения, както и с тълкуването дадено в ТР№6/2012г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ.
Така установената практика не е неправилна, което да налага допускане на касационно обжалване за нейната промяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.08.2012г. по гр.д.№2444/2012г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: