3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1302
София,06.12.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 642/2012г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от К. С. Х. срещу решение от 12.03.2012г. по гр.д.№ 3677/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателят К. С. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК.
Ответникът З. Б. Х. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване..
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният срещу З. Б. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ЗЗД- за отмяна на дарението на 5/8 ид.части от апартамент № , в [населено място], извършено от К. С. в полза на ответника на 10.12.2008г. с нотариален акт № 128/2008г. на нот. при СРС. Прието е за установено, че след сключването на договора ищцата – дарителка не е изпаднала в по-тежко финансово, здравословно и др. трайно състояние, което след поискването на издръжката, да превърне моралното задължение на ответника в правно с последиците от неизпълнението му – връщането на имота.
Прието е също така, че ответникът не е отказал доставянето на средства за издръжка на ищцата, като за периода от м. април до ноември 2009г. по разплащателната сметка, от която са плащани режийните разходи за жилището, в което ищцата живее, е постъпила сумата 1100лв., като седем вноски са направени от майката на ответника и една от него. Установено е, че тази сума надхвърля разходите по апартамента-видно от допълнителното заключение на вещото лице. При тези данни въззивният съд е приел, че ищцата не установява настъпили след сключването на договора за дарение обстоятелства, довели до изпадането й в нужда от издръжка, а не се установява и отказ на надарения да предостави като морално задължение такива средства.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за елементите на основанието за отмяна на дарението и по конкретно относно наличие на изискване за срок, в който дарителката като изпадне в нужда може да поиска издръжка и за доказателствата, с които може да се установява нуждата от издръжка и даването на такава. Представя решения – от 10.03.2010г. по гр.д.№2950/2008г., ІІІг.о. на ВКС, решение от 05.11.2009г. по гр.д.№2589/2008г., ІV г.о. на ВКС, решение от 29.06.2010г. по гр.д.№500/2009г., ІІІг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение от 08.07.2002г. по гр.д.№279/2002г. ВКС, в което е прието, че дарението се отменя когато дарителят има нужда от средства за издръжка и надарения отказва да я даде, решение от 09.03.2004 по гр.д.№372/2003г. ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че задължението за издръжка по договор за дарение се основава на етична и морална необходимост и решение от 15.07.2003г. по гр.д.№174/2003г. ІІ г.о. на ВКС, в която също е прието, че дарението подлежи на отмяна когато дарителят се нуждае от издръжка, която надарения му отказва.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените от жалбоподателя въпроси е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1302/2010г. ІV г.о., на ВКС, решение от 14.04.2011г. по гр.дело № 209/2010г., ІV г.о., на ВКС, решение от 29.06.2012г. по гр.дело № 911/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС, решение от 20.01.2012г. по гр. дело № 263/ 2011г., ІV г.о. на ВКС, както и в представените от жалбоподателя решения. В същата се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./. Приема се, че дарителят може да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана, като продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Посочва се, че моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка, като до момента, до който дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава само морално. Приема се, че нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната, при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск при съобразяване с практиката на ВКС, която не е неправилна и не се налага нейната промяна с оглед настъпила промяна в обществените отношения, регулирани с нормата на чл.227, ал.1,б.”в” ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2012г. по гр.д.№ 3677/2011г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: