2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1284
София, 28.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 557/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
[община], [населено място] е подала касационна жалба против решение по гр. д. № 777/2011 г. на Окръжен съд – Добрич.
Ответниците по жалбата, като наследници на починалия първоначален ищец по делото Д. Й. от [населено място] – В. Й., И. И. и Й. И., не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Тервелският районен съд с решение от 02. 09. 2011 г. по гр. д. № 56/2011 г. е осъдил [община] да заплати на Д. Й. сумата 6013.80 лв. обезщетение за имуществени вреди – погиване на земеделска продукция пшеница реколта 2008 г. – 2009 г. върху 50 дка земеделска земя в землището на [населено място]. Решението е потвърдено от Добричкият окръжен съд с решение от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 777/2011 год. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд, че ответната община отговаря за причинените материални щети – погиване на реколтата от пшеница поради пожар, възникнал в общинското сметище след сметоизвозване от работници на ответника, което сметище е било оставено без надзор и обезопасяване и огънят се разнесъл в съседните земеделски земи.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за поведението на ищеца, който с пасивността си не е направил необходимото за да отстрани настъпването на вредите, е в противоречие с практиката на ВКС. Към искането е приложено решение по гр. д. № 341/59 г. на ВС, първо гражданско отделение.
Искането е необосновано.
Съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС – основание за допускане на касационно обжалване са решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в сила от 1 март 2008 г.. Приложеното решение на състав на Върховния съд от 1959 г. не е от тази категория.
Няма основание да се приема, че е налице и противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК като основание за допускане на касация. Решението по гр. д. № 341/1959 г. има предвид конкретен случай, който няма фактическа и правна идентичност с обстоятелствата по настоящото дело. От мотивите на въззивното решение е видно, че решаващият съд се е занимал с въпроса за действията на ищеца по повод възражението на ответната община, че не е предприел необходимото за предпазване на земеделската продукция от пожара. На базата на доказателствата по делото, съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй-като не е било негово задължение за прокарване на противопожарни ивици-просеки около сметището, а на друго лице, което е притежавало земеделската земя, граничеща със сметището. Произнасянето на съда по този въпрос представлява конкретен доказателствен извод, а не разрешаване на принципен правен въпрос, поради което не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на Добричкия окръжен съд по жалбата на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: