О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София 18.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1244 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от[фирма] чрез пълномощник адв.З. М. срещу решение № 191 от 8.03.10г.,постановено по гр.дело № 2908/09г.на Софийски апелативен съд,1-ви състав.В изложението се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са съдебни решения .
Ответницата по касационната жалба Ю. Г. чрез пълномощник адв.П. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствието на изискуемите се по чл.280 ал.1 ГПК предпоставки.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение, като частично е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение от 11.07.96г.по гр.дело № 760/94г.на ОС-В.Търново е признато за установено по отношение на [фирма],че ищцата Ю. Г. е съсобственица/наред с останалите ищци/на процесната административна /жилищна /сграда,както и на първите три етажа и сутеренен етаж от процесната мелнична сграда и посоченото дружество е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на съсобствениците владението върху описаните сгради.Приел е,че силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и по отношение на ответника [фирма],чийто праводател по приватизационния договор с предмет процесния мелничен комплекс като обособена част от предприятието, е [фирма],правоприемник на [фирма].Направен е извод,че ищцата притежава 5.33% ид.части от правото на собственост върху процесните сгради на следните основания:придобиване на имота от [фирма],национализирането му по ЗНЧИМП/отм./,възстановяване на собствеността на акционерите на [фирма] и техните наследници по силата на ЗВСОНИ.Прието е за безспорно установено,че през исковия период ответното дружество е ползвало процесните сгради,които съставляват мелничен комплекс,който функционира като такъв.За периода от 27.10.00г.-29.12.01г.съдът е приел,че обезщетението се дължи на основание чл.59 ЗЗД,а за периода от 29.12.01г.-27.10.05г.-на основание чл.31 ал.2 ЗС,като е взето предвид,че за втория период дружеството е станало съсобственик на основание договор за покупко-продажба /нот.акт № 635/01г./на 864/1800 ид.части от сутеренен,първи,втори и трети етаж от производствената мелнична сграда,а на основание договор за дарение /нот.акт № 636/01г./и на 864/1800 ид.части от процесната административна/жилищна /сграда.Подадената от Ю. Г. и Д. Б. против [фирма] искова молба,по която е образувано гр.дело № 181/00г.,приключило със спогодба,съдът е приел,че съдържа писмена покана по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС.При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил с предназначението на сградите и е ползвал заключение на вещо лице.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.За да обоснове наличието на това основание касаторът се позовава на ТР № 1/10г.по тълк.дело №1/09г.на ОСГТК,в което е прието,че ВКС следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение,като поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове,поради което решението му е недопустимо.Доводът е неоснователен.Трайната практика на ВКС изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор.В случая в исковата молба се твърди неоснователно ползване от ответника на процесния имот.Дали този факт ще се подведе под нормата на чл.59 ЗЗД или на чл.31 ал.2 ЗС е въпрос на правна квалификация и не представлява произнасяне по непредявен иск.
По въпроса дали исковата молба по дело между същите страни би могла да удовлетвори изискването на чл.31 ал.2 ЗС е отговорено с решение № 466 от 21.05.10г.по гр.дело № 4249/08г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че веднъж отправено писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.Поради това не е нужно за всеки период от време,докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици,да се отправя писмена покана.Поканата може да се съдържа и в искова молба за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за предходен период.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото по-горе разрешение на поставения въпрос.В случая не може да наложи друг извод обстоятелството,че исковата молба е постъпила в съда преди страните да станат съсобственици,тъй като делото е приключило с одобрена на 13.04.05г.спогодба,т.е.към датата на подписването й ответникът в качеството вече на съсобственик е признал дължимост на определеното в нея обезщетение .Следователно не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационнато обжалване поради листата на установена съдебна практика.
Въпросът следва ли да се приеме процесната мелнична сграда като производствена такава е фактически,а не правен.Преценката на доказателствата,в т.ч. и на заключението на вещо лице,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за характера и предназначението на процесната мелнична сграда,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът следва ли да се присъжда обезщетение след като ищецът- съсобственик не е имал пречки да се ползва лично от съсобствеността си не е обусловил правните изводи на съда,който е приел,че ответникът е създавал такива пречки.Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е от значение за формиране решаващата воля на съд,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.По поставения въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК,поради което съдебната практика,на която се позовава касатора е неотносима за преценка допустимостта на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191 от 8.03.10г.,постановено по гр.дело № 2908/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.