2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр.София, 20.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1255 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.04.2010г. по гр.д.№718 / 2009г., с което ОС Перник е уважил предявения от М. Г. К. иск срещу Иван Б. И. и Е. Б. И. иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2, вр. с 42, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Е. Б. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът е разрешил процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилища. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 22.05.2008г. по гр.д.№706/2007г. на П. РС, е прогласил за нищожен договор от 17.01.2007г., сключен с нот.акт №9/2007г. на нотариус при П. РС, по силата на който Иван Б., като пълномощник на М. К., е продал на Е. Б. апартамент в[населено място], с принадлежащото му мазе, гараж и идеални части от общите части на сградата и дворното място, поради липса на съгласие, тъй като липсва належно упълномощаване на пълномощника. Съдът въз основа на съдебно-почеркова експертиза е приел, че М. К. не е подписала пълномощното, с което е извършена сделката, като са събрани и данни че на датата 27.12.2006г. ищцата като служител в Б. армия е била в сградата на ГЩ, от където е отпътувала за Италия. Установено е също така, че Иван И. е осъден с влязла в сила присъда за използуване на пълномощното-като документ с невярно съдържание, за да получи имущество в големи размери. При тези данни съдът е приел, че не е налице упълномощаване по смисъла на чл.37 ЗЗД. Сделката е сключена без предствителна власт и представлявания не я е потвърдил, поради което съдът е прогласил същата за нищожна, като сключена при липса на съгласие и е отменил нотариалния акт.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилища и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно за необходимостта като задължителен необходим другар в производство по прогласяване нищожност на придобивна сделка да се конституира и съпруга на приобретателя. Представя решение от 29.01.1972г. по гр.д.№209/1970г. на ВС, в което е прието, че участието на необходим задължителен другар е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, решение от 29.03.1974г. по гр.д.№277/1974г. на ВС, в което е прието, че при унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен през време на брака на купувача като страна следва да се конституира и съпругата, решение от 21.05.1969г. по гр.д.№666/1969г. на ВС, в което е прието, че при иск за собственост, предявен от единия съпруг, съдът следва да конституира като необходим другар и другия, решение от 16.09.1974г. по гр.д.№52/1974г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че по иск за унищожаване на сделка следва да бъде конституиран като страна в процеса и съпруга, който не е договаряща страна.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи процесуален въпрос, който е от значение за изхода на спора, по който да се е формирала сила на присъдено нещо. За да се допусне касационно обжалване такъв въпрос трябва да е налице, тъй като същия съставлява общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Липсата му представлява пречка Върховният касационен съд да може да селектира касационните жалби и е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това- в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. В случая въпросът за неучастието в процеса на един от задължителните другари не представлява въпрос от значение за изхода на спора, тъй като макар и да представлява процесуално нарушение, то не е свързано със служебно задължение на съда за конституиране на необходимия другар и не прави постановения от съда съдебен акт недопустим. Служебно задължение на съда е да следи само за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, каквото разрешение е дадено и в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК и в т.10 от ТР№1/2001г. на ОС ГК на ВКС. Проверка за законосъобразността на постановения съдебен акт от ВКС ще се извърши, едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване, при наличие на предпоставките за това. В случая соченият от жалбоподателят процесуален въпрос не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, за да представлява основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК на решение от 26.04.2010г. по гр.д.№718 / 2009г. на ОС Перник по жалба на Е. Б. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: