О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 4 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 527/2014 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
[община] е подала частна жалба против определение от 20. 12. 2013 г. по гр. д. № 7539/2013 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [община] срещу решението от 24. 09. 2013 г. по гр. д. № 473/2013 г. на Сливенския окръжен съд.
Ответникът Б. И. от [населено място] счита частната жалба за неоснователна.
След проверка, този състав на касационния съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на И. срещу жалбоподателя за сумата общо 1818 лв., от която 1800лв. неизплатено трудово възнаграждение и 18 лв. мораторна лихва. С първоинстанционното решение по гр. д. № 1088/2013 г. на Сливенския районен съд претенциите са уважени, както следва: 1522,50 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 15 лв. обезщетение за забава /мораторна лихва/. Решението е потвърдено от Сливенския окръжен съд с въззивно решение от 24.09. 2013 г. по гр. д. № 473/2013 г.. При тези обстоятелства, другият състав на касационния съд е определил, че паричната оценка на предмета на делото е под 5000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.. Съдът е посочил, че по делото не е налице изрично предявен инцидентен установителен иск от ответника, сега жалбоподател, чиято оценка би могла да има значение за обжалваемостта на въззивното решение, а молбата на ответника от 28. 05. 2013 г. материализира неговото защитно възражение срещу предявения иск.
Изложените съображения и постановеното определение от другия състав на касационния съд, са правилни.
Неоснователни са изложените в частната жалба съображения, че по делото е предявен от ищеца И. „главен” иск за периодични платежи и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК цената на този иск се определя от платежите за три години. Жалбоподателят неточно е възприел същността на предявения иск, който за парично вземане за конкретна сума – чл. 269, ал. 1, т. 1 ГПК. Цената на иска се определя изрично от петитума на исковата молба, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 във връзка с т. 3 ГПК, и не е зависима от обстоятелството, на което се основава искът.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 271/13. 01. 2014 г. на [община] против определение № 278/20. 12. 2013 г. по гр. д. № 7539/2013 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: