Решение №801 от 20.6.2013 по гр. дело №2188/2188 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 801

гр.София, 20.06.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2188 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 20.12.2012г. по гр.д.№475/2012г. на ОС Смолян, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и от различни състави на ВКС.
Ответницата Р. М. Г., чрез процесуалние си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил е първоинстанционното решение, е признал за незаконно извършеното уволнение със заповед № 171/03.08.2012 г. на Изпълнителния директор на болницата, с която е прекратен трудовият договор с Р. М. на длъжността “заместник-директор по икономическите въпроси, той и главен счетоводител” и я е възстановил на осн.чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност.
Съдът е приел за установено, че със Заповед № 171/03.08.2012г. на изпълнителния директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с Р. М.-ответник по жалба, считано от 06.06.2012г., на осн.чл.328, ал.2 КТ – поради сключването на договор за управление на предприятието с нов директор М. Д. на 11.05.2012г. със срок на действие до 22.03.2014г. Съдът е взел предвид, че в чл.6.7 от договора за управление е уговорено, ако дружеството приключи текущата година с положителен финнасов резултат и липсват просрочени задължения към доставчици на 1-ви декември на отчетната година, изпълнителният директор ще има право на допълнително възнаграждение при изпълнение на най-малко три от изброени след това условия: коефициентът на ефективност на разходите да е по-голям от 1,05, използваемостта на легловия фонд да е по-висока от 80 на сто, средният престой на преминал болен да е запазен или намален спрямо предходната година, стойността на показателя “времетраене на един оборот в дни” да е намален с над 3 на сто в сравнение с предходната година и коефициентът на абсолютна ликвидност да е по-голям от единица, но е приел, че новият договор не съдържа нито бизнесзадача с конкретни икономически показатели, нито бизнеспрограма за решаването на която да се налага управляващият да подбере екипа си, чрез който ще ги изпълнява, вкл.чрез използване възможността по чл.328, ал.2 КТ, като се е позовал и на задължителна практика на ВКС – решение от 13.12.2011г. по гр.д.168/2011г. на ВКС. С оглед на тези съображения съдът е приел за установено, че уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 ГПК е незаконно и го е отменил, като е уважил и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
В изложението си жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на състави на ВКС. Представя решение от 13.12.2011г. по гр.д.№168/2011г.,ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, на което се е позовал и съда, в което е прието, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение, като същият съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Представя и решение от 28.04.2010г. по т.д.№431/2009г., І т.о. на ВКС, постановено също по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, като са ограничени само от императиввни разпоредби на закона. Позовава се и на решения на състави на въззивни съдилища, в които е прието, че за да е законно уволнението по чл.328, ал.2 КТ е достатъчно да се докаже сключването на нов договор за управление. Поддържа, че е налице противоречие в практиката на съдилищата по поставените за разглеждане въпрос, и че са налице две противоречиви решения на ВКС, което налага да бъде направено предложение за постановяване на тълкувателно решение.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и чл.292 ГПК и изготвяне на предложение общото събрание да постанови тълкувателно решени по въпроса включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, тъй като към настоящия момент не се констатира противоречиво разрешаване на въпроса от ВКС. Налице е обаче друго сочено от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване, а именно по чл.280, ал.1,т. 1 ГПК, тъй като на поставения от него въпрос въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение 20.12.2012г. по гр.д.№475/2012г. на ОС Смолян.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след като [фирма] внесе държавна такса в размер на 50 лева за което да се съобщи на дружаството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top