О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1719
гр.София, 30.12.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1567 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.04.2009г. по гр.д. № 693 / 2008г., с което Софийски окръжен съд е отхвърлил предявените от А. Т. С. и М. А. С. искове с правно основание чл.26, чл.27 и чл.29 ЗЗД, както и иск с правно основание чл.97 ГПК срещу Б. Й. М..
Жалбоподателите – А. Т. С. и М. А. С. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за развитието на правото и е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Б. Й. М. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 05.06.2008г. по гр.д. №155/2007г. на С. РС, е отхвърлил предявените А. Т. С. и М. А. С. искове с правно основание чл.26, чл.27 и чл.29 ЗЗД срещу Б. Й. М. за прогласяване нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт №112/1996г. на нотариус при С. РС, като сключен от лице от тяхно име без представителна власт, т.е. при липса на съгласие от тяхна страна, в заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави и като симулативен, или да се унищожи като сключен при измама. Съдът е отхвърлил и предявеният иск с правно основание чл.97 ГПК за признаване за установено, че жалбоподателите са собственици на 1/2идеална част от процесния имот. Съдът е установил, че с процесния договор П. С. лично и като представител на М. С. и А. С. е продал на Б. М. 1/2идеална част п.VІ-1463,1464 в кв.280 по плана на гр. С., ведно с двуетажна ЖС в източната част на парцела за сумата 417 496 лева, която е получена към момента на сключване на сделката от продавача и пълномощник П. С. Съдът е приел за установено, че договорът е сключен с пълномощно, подписано от жалбоподателките, в обема на предоставените на П. С. права, т.е. налице е съгласие на продавачите при сключване на сделката, с него не се заобикаля закона, тъй като неспазване разпоредбата на чл.33 ЗС не прави договора нищожен, като сключен при заобикаляне на закона, нито е сключен в противоречие с добрите нрави. Прието е за установено, че договорът не е привиден, тъй като не се установява с него да се е прикрил договор да ипотека, като обезпечаващо договор за заем, тъй като няма представен по делото обратен документ, нито начало на писмено доказателства, позволяващи разкриване на действителната воля на страните по сделката. Прието е също така, че договорът не е сключен при измама, тъй като от доказателствата по делото не е установено продавачите да са въведени в заблуждение за характера на сключваната сделка, по която са получили цена на продавания имот. Още повече, че поделото е представен и приет като доказателство и предварителен договор от 05.02.1996г., с който е обещан за продажба същият имот и който е подписан и от жалбоподателките, като купувач е същия ответник-по иска и по жалабата, като в него дори е уговорена по ниска цена-140 000лева от тази, за която е сключен окончателния договор.
За да отхвърли установителният иск за признаване право на собственост на жалбоподателите върху 1/2иедална част от процесния имот съдът е приел, че сделката е породила вещния си ефект и продавачите на са собственици на продадения имот.
В изложението жалбоподателките за да обосноват допустимост на касационното обжалване посочват, че с въззивното решение е даден отговор на материално правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно валидността на сделка, с която се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, както на въпросът за валидността на продажба когато не е спазена разпоредбата на чл.33 ЗС – в случай, че съсобственикът не е предложил своята част за продажба на съсобствениците си. Жалбоподателките поддържат, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че те са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представят решение от 12.07.2000г. по гр.д. №23/2000г. на ВКС, но в него прието, че сделката нищожна като противоречаща на закона, когато е налице забраната на чл.152 ЗЗД, както и решение от 28.09.2001г. по гр.д. №129/2001г.на ВКС, решение от 23.04.2001г. по гр.д. №874/2000г. на ВКС, решение от 01.03.2005г. по гр.д. №49/2004г. и решение от 15.05.2003г. по гр.д. №43/2002г. на ВКС, в които има произнасяне в същия смисъл.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На първо място жалбоподателките не посочват практика съставляваща основание за допустимост на касационното обжалване с оглед на посочената разпоредба, тъй като практиката на ВКС по отделни казуси не може да се включи в обхвата на понятието “практика на ВКС”. Задължителни за съдилищата са тълкувателните решения на ОС на ГК и ТК, както и постановления на Пленума на ВКС. В случая решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с такава задължителна практика на ВКС, когато би било налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване визирано и в разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. В посочените от жалбоподателките решения не е дадено разрешение на решен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за изхода по спора в противоречие с обжалваното решение. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл.152 ЗЗД не е бил предмет на разглеждане в настоящия спор и макар и посочен от жалбоподателите като такъв не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на спора следва да се извежда от предмета на спора, който в случая е друг, а именно прогласяване нищожност на сделка на основанията визирани в разпоредбите на чл.26, чл.27 и чл.29 ЗЗД, а не за валидността на съглашение за удовлетворяване на кредитор по начин забранен от закона.
Неоснователно е и искането на жалбоподателките за допускане на касационно обжалване на решението и поради решаването на още един материалноправен въпрос, а именно за валидността на едно продажба, когато не е спазена разпоредбата на чл.33 ЗС, в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателките и по този въпрос не посочват практика съставляваща основание за допустимост на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, нито сочат влезли в сила решения на други съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на един и същи въпрос, което би съставлявало основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Що се касае до твърдението, че не са направени верни изводи при анализа на доказателствата по делото, то следва да се има предвид обстоятелството, че преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това атакуваната сделка е действителна, то същата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е и искането на жалбоподателките за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно относно валидността на сделка, с която се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. С оглед и на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че този въпрос не е от значение за изхода на спора по конкретното дело, тъй като не се включва в предмета на същото въведен от жалбоподателките с исковата им молба.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 на решение от 10.04.2009г. по гр.д. № 693 / 2008г. на Софийски окръжен съд по жалба на А. Т. С. и М. А. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: