3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.София, 24.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 676 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 26.07.2011г. по гр.д.№ 7089/ 2011г., с което Софийски ГС е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят – Е. С. П., поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно.
Върховнитя касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 01.03.2011г. Е. С. е поискал да се признае за установено, че съдия Ю. Т. в определение по гр.д.№42674/2009г. на РС София е записала клеветнически твърдения за това, че срещу ищецът е провеждано наказателно преследване и да бъде осъдена да му заплати 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди. С определение от 15.03.2011г. по гр.д.№8982/2011г. РС София е прекратил производството по делото като недопустимо.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определението, като е възприел изводите на съда за недопустимост на производството. Изложени са съображения за това, че е недопустим иск на страна по делото срещу съдията докладчик по същото, за търсене на гражданска отговорност за извършените от последния процесуални действия и постановени съдебни актове по делото.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят не е приложил изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС. Излага само съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Постановеното от въззивният съд определение не е нищожно, тъй като е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Същото не е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл съобразно жалбата, с която е бил сезиран. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с въззивни жалби. Именно в очертаните от жалбоподателя предметни предели се е произнесъл въззивния съд в обжалваното опредление.
Допустимостта на разглеждане на обжалваното определение пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото или по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Правомощията на касационната инстанция са изрично регламентирани и тя може служебно да прецени валидността и допустимостта на въззивното определение, но по отношение на неговата неправилност следва да са произнесе само ако бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол и този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба./ в този смисъл ТР №1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/.
В конкретния случай именно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат направените оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 26.07.2011г. по гр.д.№ 7089/ 2011г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: