О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
София 16.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4837 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. С. Д. чрез адв.М. Я. и адв.Н. Ш. срещу решение № 472 от 12.03.13г.,постановено по в.гр.дело № 3170/12г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 3877 от 4.06.12г.по гр.дело № 10578/11г.на Софийски градски съд,ТО,І-12 състав и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 вр.с чл.124 ГПК,предявен от [фирма]-в ликвидация,представлявано от ликвидатора Ц. срещу З. С. Д.,че вземането по акт за начет № 11040030 от 14.09.09г.в размер общо на 25074.77 лв –главница съществува,както и за сумата 10987.10 лв- лихва и законна лихва върху главницата,считано от 1.ХІ.10г.до изплащането й,за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Прилага решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК и решение от 23.04.12г.по в.гр.дело № 1120/08г.на Софийски градски съд.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма]/л./ моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през периода от 2004г.до 2007г.ответникът З. Д. е бил управител и впоследствие ликвидатор на [фирма],поради което е имал качеството на субект по чл.23 ЗДФИ.С акт за начет от 14.09.09г.е констатирана липса в дружеството в размер на 25074.77 лв – главница и 10987.10 лв- мораторна лихва,за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС при условията на чл.417ГПК.Прието е,че актът за начет е мотивиран,притежава всички изискуеми от закона реквизити и е подкрепен с надлежни писмени доказателства,установяващи констатираната липса.Съдът е изложил съображения,че макар и вредата да е констатирана в по-късен момент,когато ответникът е освободен от заеманата длъжност,причинно-следствената връзка между действията му и настъпилата за дружеството щета е установена със самия акт за начет,чийто фактически констатации се смятат за истински до доказване на противното.Направен е извод,че след като ответникът,върху който лежи доказателствената тежест,не е оборил констатациите в акта за начет,на основание чл.21 ал.4 ЗДФИ носи пълна имуществена отговорност.По отношение на ангажираните от него гласни доказателства е счел,че са неотносими и не ги е обсъдил.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.В случая поставеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,в което е прието,че когато актът за начет е редовен,за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед на съответните факти доказателства.
При тези данни жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението не е обосновано основанието чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „в какъв срок ,след като лицето по чл.23 ЗДФИ вече не заема конкретната длъжност,може да му се търси отговорност за липсващи разходооправдателни документи по акт за начет и налице ли е две години след напускането му причинно-следствена връзка между установените липси и действието/бездействието на лицето през конкретния период”.Въззивният съд е разрешил въпроса за причинно-следствената връзка съобразно трайната съдебна практика ,поради което не следва да се допуска касационно обжалване по него.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 472 от 12.03.13г.,постановено по в. гр.дело № 3170/12г.на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на З. С. Д. в 14-дневен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 722 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.