О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр.София, 27.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 362 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2009г. по гр.д. № 401/ 2009г., с което Софийски апелативен съд е уважил иск на Г. С. срещу Н. ветеринарно-м. служба-София за сумата 25 000лева на основание чл.78, ал.1 ЗДСл.
Жалбоподателят – Н. ветеринарно-м. служба – София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Г. С. В. в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, съдът като е отменил решение от 23.10.2008г. по гр.д. № 827/2005г.на Софийски ГС, е уважил иск на Г. С. срещу Н. ветеринарно-м. служба-София за сумата 25 000лева на основание чл.78, ал.1 ЗДСл. Съдът е установил, че с експертно решение на ТЕЛК №0601/29.03.2002г. са констатирани професионални заболявания-бронхиална астма, алергичен риносинуит, контактен дерматит/установен от по-рано/, водещи до 60% намалена работоспособност за срок до 01.04.2005г.становено е било по делото, че от 01.05.1991г. ищцата е на работа при жалбоподателя като ветеринарен инспектор, като от 05.01.2001г. правоотношението от трудово се е трансформирало в служебно. Със Заповед №26-9/03.12.2001г. на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е приел, че след като с решението на ТЕЛК е признат професионален характер на заболяванията, са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ЗДСл. Определил е по справедливост обезщетение за неимуществените вреди от професионалното заболяване, като е отчел обстоятелството, че дерматитът е заболяване установено още през 1995г., страданието е продължило дълго, а и другите заболяванията са с тежко протичане, поради което ищцата не може да упражнява вече професията си и има затруднения в битовото обслужване.
В изложението, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят- работодател поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправния въпрос за определяне обезщетението по справедливост, без да е отчетено съпричиняването, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 16.11.1992г. по гр.д. №1336/1991г. на ВКС, в което е прието,ч е общото заболяване на работника следва да се отчете при определяне на обезщетението, което следва да се намали, решение от 25.07.2005г.по гр.д. №2439/2003г. на ВКС, в което е посочено, че се дължи обезщетение само за преките и непосредствени вреди и решение от 12.09.1962г. по гр.д. №83/1962г. на ОСГК, в което е прието, че следва да се отчита съпричиняване, ако пострадалото лице е допринесло за вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за справедливото обезщетяване на вреди от професионално заболяване не е разрешен от съда в противоречие със задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по поставения въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. В теорията и практиката на съдилищата се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението и дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос от значение за изхода по спора, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 24.11.2009г. по гр.д. № 401/ 2009г. на Софийски апелативен съд по жалба на Н. ветеринарно-м. служба – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: